Тъй като стана актуално да се говори кой какво е обещал и политиците започнаха да се самообвиняват кой е по-виновен за унищожаването на въглищните ни райони, реших да направя прости сметки, лесни за разбиране от всеки.
И тъй като сме в период на политическо преследване, следва да уточня, че не съм член на нито една политическа партия и нямам отношения нито с ГЕРБ, нито с ПП.
Какво обеща Бойко Борисов?
Бойко Борисов и правителството на ГЕРБ участваха в разговори на ниво ЕС за намаляване на емисиите от парникови газове с 55% до 2030 г. спрямо 1990 г. като базова година. Също така обеща закриване на въглищните ни централи до 2035 г. (буквално в края на мандата си), но това беше преди войната.
По принцип като базова година за България е по-редно да се гледат емисиите от 1988 г. Надявам се, че се досещате защо. Не съм напълно убеден дали и за България базовата година е останала 1990 г. Ако да, то това е сериозен пропуск на политиците ни и по-долу ще разберете защо.
Емисиите на парникови газове през 1990 г. за България са почти 100 000 kt eqCO2. А през 1988 г. – 120 000 kt. Числата са груби нарочно. Точните данни може да свалите както от НСИ, така и от Евростат.
Обещанието на Бойко Борисов е 55% спрямо тези нива от 1990 г. (или 1988 г.), а това прави съответно 55 000 kt (спрямо 1990) и 66 000 kt (спрямо 1988 г.) намаление.
Какво обеща Кирил Петков?
Обещанието е намаляване на емисиите на парникови газове с 40% спрямо 2019 г. като базова година от производство на електроенергия до 2026 г. И тук идва голямата разлика с целите за 2030 г. Тук се говори само за емисии на парникови газове от производството на електроенергия, а за базова година е приета 2019 г. (за мен това е много нелогично) и крайният срок е 2026 г.
Общите емисии на парникови газове за 2019 г. са почти 56 000 kt eqCO2. Това е двойно по-малко спрямо 1990/1988 г. Това е и причината на нас да се пада по-малък дял спрямо останалите страни от ЕС, при които липсва спад в икономиката в същия период. Емисиите от производството на електроенергия за 2019 г. обаче са около 20 000 kt eqCO2. А 40% от 20 000 kt са равни на 8 000 kt. Толкова е обещанието на правителството на Кирил Петков.
Резултат
Според ангажимента, който е поел Бойко Борисов, България трябва да е икономика, която генерира максимум 45 000 kt (при базова година 1990) или 54 000 kt (при базова година 1988) емисии на въглероден диоксид през 2030 г.
Според ангажимента на Кирил Петков, България трябва да има максимум 49 000 kt с емисии през 2026 г. при положение, че емисиите от други сектори се запазят като през 2019 г.
Сравнението между двете цели не е много коректно, тъй като те имат различен обхват. Целите за 2030 г. като цяло не изглеждат толкова трудни за изпълнение, тъй като става дума за около 10% намаление на емисиите спрямо 2019 г., да не кажем, че дори сме ги изпълнили, ако за базова година се приеме 1988 г. Докато целта, заложена в плана за възстановяване и устойчивост, касае само и единствено производството на електроенергия от фосилни горива, т.е. основно въглищните ни централи. Без намаляване на капацитета на въглищните ни централи не е възможно да постигнем целта от 40%.
В България през 2020 г. е произведена малко над 40 TWh електроенергия (и 47 за 2021 г.), от които 16 TWh от фосилни горива (и 21 за 2021 г.). Консумацията на електроенергия за 2020 г. в България е 33 TWh (34.5 за 2021). Разликата от 7 TWh за 2020 и 11 TWh за 2021 е била изнесена.
Ако трябва да изпълним условието от плана, а именно да намалим производството на електроенергия с 40% спрямо 2019 г., ще трябва да ограничим въглищните ни централи до 12 TWh. Това се равнява на почти 50% намаление спрямо 2021 г. Данни за 2022 г. още не са публикувани, но вероятно ще бъдат по-високи от тези през 2021 г. Няколко месеца през 2022 г. АЕЦ не работеше на пълен капацитет, поради което въглищните ни централи компенсираха разликата.
Теоретично целта от 40% е изпълнима при пълно спиране на износа на електроенергия. От техническа гледна точка това ще изисква на първо място да няма спиране на работата на АЕЦ, да заработи ПАВЕЦ Чаира и да имаме пълни язовири, за да може ВЕЦовете да работят при нужда за покриване на пиковете. Не забравям ВЕИ-тата. Те биха били полезни особено през летните месеци при наличие на слънчево греене, но при липса на слънце системата следва да има план Б, а това са основно ВЕЦ и ТЕЦ. От финансова гледна точка спирането на износа на електроенергия вероятно ще означава драстично увеличение на цената на електроенергията. За момента държавата изкуствено задържа цените ниски за битовите потребители и подпомага бизнеса, благодарение на което се радваме на относително ниски цени на електроенергията. Това, разбира се, е възможно чрез използване на печалбата на държавните предприятия (АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2). Също така не е ясно колко ще ни струва поддържането на план Б в готовност. Подобен анализ не съм чел, поради което ще бъде гадаене, ако изкажа мнение.
Ако трябва да изпълним целите за 2030 г., а именно 55% намаление спрямо 1990 г., ще трябва да намерим начин да имаме максимум 45 000/54 000 kt емисии на въглероден диоксид. Намалението може да се постигне от всички сектори, а не само от производство на електроенергия, както е при целта от плана. Oбщите парникови емисии на страната ни през последните 10 години са между 55 000 и 60 000 kt. Това показва, че ангажиментът на България до 2030 г. може да се постигне с до 10% намаление на емисиите.
Предизвикателството за България е да има икономически ръст, но без да се увеличават емисиите, а и дори да бъдат малко намалени. Но все пак намалението, което България трябва да постигне е далеч по-малко в сравнение с развитите страни от ЕС.
Заключение
Ангажиментът, който е поет от българската държава с плана за възстановяване и развитие е по-труден за постигане в сравнение с целта за 2030 г., тъй като касае един единствен сектор. И то е по-труден, защото в България електроенергията се използва и за битово отопление, за разлика от Германия например, където за битово отопление се използва основно природен газ. И тук за мен е загадка защо ЕК би искала да накара България да търси алтернатива на електроенергията, знаейки същността на енергийната ни система. Затова подозирам, че от нашата държава никога не е имало усилия този детайл да се обясни на ЕК. И в контекста на войната и бъдещето на газовите доставки по-скоро следва да означава, че България не трябва да се насочва към природния газ като решение дори за битово отопление.
Нужен коментар:
Сметките са груби нарочно. Също така има много секторни цели, които не засягам. При някои сектори базовата година е 1990, а при други 1988. В повечето случаи секторните цели увеличават ангажимента на България допълнително. Голяма част от сметките като се прецизират и се вземат предвид все променящите се изисквания, може да изглеждат доста различни. Също така има сериозни специфики във всеки един сектор, с които не съм запознат в детайли, които също могат да променят сметките понякога драстично. Бърз пример мога да дам с ВЕИ. Досега България успява да постигне целите си за дял на ВЕИ чрез изгаряне на биомаса. Обаче изгарянето на биомаса реално е горене на дърва за огрев, а ЕК определено не е имала предвид по този начин да се постигне тази цел. Поради подобни причини условията се променят постоянно и от отличник България може да остане в клас.
И най-важното, което следва да се каже е, че в България има много малко хора, които са запознати с детайлите около тези цели. Подозирам, че политическите партии нямат времето и познанието на секторно ниво, за да могат да преценят дали ангажиментите, които поемат са изпълними. От сметките се вижда, че при базова година 1988 г. България следва да не увеличава емисиите си на парникови газове и ще успее да постигне целите за 2030 г. Но целта от 40% само за електроенергия и то до 2026 г. е практически неизпълнима с или без енергийна криза.