Има ли климатични промени? Причиняват ли хората климатични промени?
Два основополагащи въпроса, които насочват бъдещето за човешкия вид. Отговорите на двата въпроса са дълги и с много обяснения, но кратките отговори и на двата въпроса са: Да!
Има климатични промени. Винаги е имало и ще има и в бъдеще. Причиняваме ли го с нашата дейност? Да, вероятно имаме роля. Каква точно е ролята ни е въпрос без категоричен научен отговор. Чувал съм от активисти да казват, че 100% от климатичните промени са причинени от нашата дейност, така и 90%. Дори това не знам какво означава. Ако има температурни рекорди, то без нас нямаше да има ли? Това ли е? Или ако завали 2 метра сняг, то без нас нямаше да има сняг? Подобни твърдения, зад които няма научна фактология, само вредят на каузата. Истината е, че доказването на ролята на човека в климатичните промени е немислимо засега. Какво всъщност искаме да знаем? Че снегът щеше да е 60 cm, а не 65 без участието на човека? Или валежите вместо 200 mm, щяха да са 150? Или температурата щеше да е 38 градуса по Целзий, вместо 36? За определен ден? Или за година, 10, 100, а защо не 1000 години? Сложна тематика, която надвишава познанията ни на този етап.
Следва пак да напомня две неща за природата и човека:
- Човекът е част от тази природа.
- Природата никога не е била доброжелателна към човека, затова и цели цивилизации са изчезнали, именно защото не са успели да се адаптират към условията на средата.
Имайки предвид тези две неща, нека насоча вниманието към два въпроса, чиито отговори са важни:
- Защо приемаме, че климатичните промени водят само до негативни последици за планетата?
- Какво ще ни спаси от климатичните промени?
Отговорът на първия въпрос не е изненадващ. Представата, която ни се дава от политиците и активистите е, че климатичните промени несъмнено водят само до негативни последици. Това може ли да е вярно? Нищо позитивно ли няма? Напълно съм наясно, че говоренето за евентуалните позитиви от климатичните промени е неприемливо. Науката обаче не търси кое е политическо коректно, а казва това, което показват данните. Климатичните промени, разбира се, че биха довели и до позитивни последици. Увеличаването на емисиите на СО2 ще доведат несъмнено до по-голям растеж на растителността или накратко, ще има повече гори. Също така много територии, негодни за развиване на земеделие, ще станат годни. Затоплянето на световния океан ще доведе до увеличаване на рибните ресурси в определени райони. По-дългите лета ще доведат до по-дълъг летен сезон, което ще доведе до повече приходи от туризъм в определени частни на света. Хората ще се преместят от крайбрежните територии, където гъстотата на населението е изключително високо, към територии с много по-ниска гъстота, т.е. това ще доведе до по-малък натиск върху определени територии и евентуално подобряване на качеството на живот на населението. Разтопяването на ледовете ще съкрати драстично пътуванията с кораби през Арктическия океан, което ще доведе до по-ниски разходи за транспорт.
Не искам да бъда разбран погрешно. Не казвам, че няма негативни последици от климатичните промени, просто искам да кажа, че монетата има две страни и когато говорим само за едната страна ясно показваме, че търсим определена цел, но не и истината.
Иронично или не, отговорът на втория въпрос е фосилните горива. Да, фосилните горива са причината да ни има изобщо, фосилните горива са причината нашата цивилизация да е успяла за разлика от изчезналите. Всякакви други твърдения са обречени на провал. Без въглищата и парната машина, а след това и откриването на електричеството, щяхме отдавна да бъдем сред изчезналите цивилизации. Но защо избирам фосилни горива като спасител? Нали те причиняват климатичните промени? Искаше ми се да кажа, че слънчевите панели, вятърните паркове, батериите, минивецовете или дори ядрените централи ще ни спасят. Проблемите на ВЕИ-тата са ясни – или не са постоянни, т.е. не произвеждат енергия тогава, когато ни трябва, или няма как да складираме енергията. Ядрената енергия може да предостави основната част от енергията, но не може да покрие краткосрочните пикови натоварвания – отопление през зимата и охлаждане през лятото. За целта или трябва да построим много повече язовири, което видяхме в Перник до какво може да доведе (освен, че води и до унищожаване на природата), или да се отопляваме на природен газ/въглища, които хем се съхраняват по-лесно, хем могат да покриват пиковите натоварвания. Ненапразно Европа ползва основно природен газ за отопление, а близо 60% от ВЕИ са от изгаряне на биомаса. Все технологии, които позволяват лесно съхранение на енергията. И не казвам, че ядрената енергия или възобновяемите източници нямат потенциал да изместят изцяло въглищата/нефта/газта в бъдеще. Просто казвам, че този потенциал е възможен само и единствено благодарение на енергията, предоставена от фосилните горива.
Фосилните горива са тези, които ще ни дадат енергията, която да ни спаси както от горещите лета, така и от студените зими! Преходът към нисковъглеродна енергетика неизбежно минава през използване на фосилни горива. Поради тази причина фосилните горива са единствената причина да имаме време, ресурси и енергия, за да намерим по-добро решение за нисковъглеродна икономика.