Рядко пиша по неекологични теми. Тази е една от тях.
Миграцията и бедността са свързани помежду си по много интересен начин. Понякога първосигналните решения не са правилните и има нужда от повторно анализиране. Решенията за миграцията и бедността са именно такива.
Първо малко числа.
В световен мащаб близо 1 млрд. души живеят с под 2.5 долара на ден, като 280 млн. от тях с под 1.25 долара на ден. Този милиард не може да пише и чете, няма достъп до електричество, няма достъп до чиста питейна вода и храна, няма банкови сметки или с други думи, не живее в 21ви век. Какво е първото решение, което ви идва на ум? Да дарите пари на организации, които им доставят храна и дрехи? Или да искате от държавата ви да приема мигранти от бедни страни? Ако е така, имам лоши новини. Няма да им помогнете, само ще погалите егото си като се самозалъжете, че помагате.
Замисляли ли сте се какво се случва като дарявате за бедните в Африка например? Купувате им храна за седмица или месец? Или дрехи, обувки? А замисляли ли сте се на какво ги учат тези ваши “подаръци” и “помощи”? Свикват с тях и приемат съдбата си на бедни, стават зависими от храната и дрехите, които изпраща “загрижения” свят. Това ги обрича на бедност и убива всякаква самоинициативност. Освен това малкото предприемчиви хора в тези страни нямат шанс за успех, понеже няма как да конкурират безплатните “дарби” на загрижените богати (1).
Какво се случва когато богати държави приемат емигранти от тези бедни страни? Помагат за намаляването на бедността? САЩ е световният лидер по брой легални емигранти като приема средно по 1 млн. души на година през последните 20 години. Така в САЩ през 2020 г. живеят близо 45 млн. души, родени в друга страна (през 1970 г. са били близо 10 млн. души; през 1990 г – близо 20 млн души; 2000 г. – близо 30 млн души). Това е чудесно, нали? САЩ помагат на бедните хора като им дават шанс за по-добър живот. Това очакват и загрижените американци от правителството си. Какъв е проблемът обаче? Убежище в западния свят търсят основно хора, които на първо място имат информация за съществуването на друг свят, могат да четат и пишат, може би знаят и английски, а вероятно имат и средно или висше образование. Помощта на САЩ се изразява в спасяване на 1 млн. души, които дори може да не са от тези 1 млрд. крайно бедни. Но какво се случва с останалите 999 млн.? Те продължават да живеят, разчитайки на помощи, без да знаят как да се справят с живота, а на всичкото отгоре способните, образованите и предприемчивите от тях са емигрирали в САЩ, или с други думи общността е оставена без лидери, без будители, без спасители.
Сега вече мога да кажа, че съм против мигрантската политика на богатите страни и състрадателните дарения на западняците, които по-скоро носят облаги на самите тях и обричат на глад и мизерия бедните общества.
Но няма ли как да помогнем?
Има, разбира се. Бедните хора нямат нужда вие да им давате риба за вечеря, имат нужда някой да ги научи сами да си улавят рибата. Ако дарявате средства за бедни страни, то нека е за образование, за достъп до чиста вода, канализиация, електричество, подслон и интернет, но не и за храна и дрехи. Може спокойно да сте против мигрантската политика на държавата си, на ЕС, на САЩ и пак спокойно да се наречете загрижен за мигрантите. Не бъркайте плиткото егоцентрично желание на човека да помогне на друг човек с реалната помощ с дълготраен ефект, променящ съдбата на стотици хиляди.
Източници: