Нулеви отпадъци! Нулеви емисии! (Бонус в края на текста.)
Нулата определено е цифрата на XXI век. Амбициозни цели, за постигането на които сме готови на всичко. Но осъзнаваме ли какво ще се случи, ако нулевите ни мечти се сбъднат?
Като еколог лесно намирам решения на екологични проблеми. Мога много бързо да намеря източника на замърсяване и да предложа решение, което да елиминира замърсителите. Демонстрирам. В София има замърсяване на въздуха от стари, неподдържани и без катализатори автомобили. Моето решение е пълна забрана на движение на автомобили в центъра на града, а извън него – единствено електрически автомобили. От екологична гледна точка твърдението ми е необоримо, то ще доведе до пълно елиминиране на замърсяването от транспорта. Но защо тогава все още имаме мръсен въздух в София? Нима аз съм първият, който се е сетил за това гениално решение?
Не, не съм, разбира се! 🙂 Реалността е малко по-сложна.
Икономика на околната среда е дисциплина, чиято основна задача е изучаване на икономическите последствия от прилагането на политики за опазване на околната среда. Според нея решенията и проблемите представляват сложна система от скачени съдове. Решаването на един проблем, води до създаване на друг проблем и така започва търсенето на баланс, което се превръща във вечен стремеж. Търсят се отговорите на два основни въпроса:
1. Какви икономически загуби можем да си позволим без да унищожим човешкия вид?
2. Какви екологични щети можем да си позволим без да унищожим човешкия вид?
Сечението на отговорите на тези два въпроса ни дава т.нар. зона на компромис. Икономическите ползи не трябва да предизвикват екологичен натиск, създаващ риск за качеството на живот и обратно – ограничаването на екологичния натиск не трябва да предизвиква лишаване от икономически ползи, влошаващи качеството на живот. Намирането на правилната формула наистина е мисия невъзможна и винаги се налага да се правят компромиси от двете страни.
Когато няма сечение, избираме това решение, извън зоната на компромис, което ни дава време, за да открием технология, позволяваща поява на решения в зоната на компромис. Понякога се налага да се откажем от икономическите ползи, за да не предизвикаме прекален натиск върху околната среда, а в други случаи допускаме натиск върху околната среда, за да не се лишим от икономически ползи, без които ще се влоши качеството на живот.
И тук ще цитирам Томас Соуел: “Няма решения. Има само компромиси.”. Същото казва и българската поговорка: “Не може хем вълкът сит, хем агнето цяло”. За разлика от решенията от зоната на компромис, крайните такива (както икономически ползи на всяка цена, така и недопускане на никакви екологични щети) са пагубни за човечеството.
Използвайки популярността на нулата, бих искал да апелирам за нулеви илюзии. Нека не си правим илюзии, че може да съществува свят без отделяне на емисии и генериране на отпадъци. Нито можем само с ВЕИ да осигурим нужната ни енергия, нито пък ВЕИ ни дават технология, зад която няма екологичен отпечатък. Много цивилизации са изчезнали, понеже не са успели да се адаптират към условията на средата (суша, студ, природни бедствия, катаклизми и т.н.). Нашата цивилизация, създадена след идустриалната революция, е най-малко уязвимата и най-добре адаптираната от всички познати ни цивилизации досега. Колкото и да обявяваме фосилните горива за най-голям враг на човечеството, те са единствената причина природата да не е успяла да ни погуби по подобие на всички предишни цивилизации. Краят на фосилните горива е неизбежен, но те ни дават необходимото време, за да открием технология, която ще ни даде решение в зоната на компромис.
Бонус:
Ода за нулата
О, ти нуло величествена,
единствена и божествена!
Къде беше, ти, нуло наша?
Избави ни от тази каша!
Не щем ни въглища, ни петрол –
донеси ни ти контрол,
спаси тоз наш климат –
не им давай да го имат!
Духни ти, силен ветрец,
но не убивай прилеп и скорец!
И зиме, и нощес, слънцето ти изгрей,
зелената вяра в сърцата ни загрей!
Реките планински ти осей с миниВЕЦ,
но не искаме нито АЕЦ, нито ТЕЦ,
ни пъстърва, ни главоч, ни рак –
зелена енергия искаме все пак!
О, ти, любим възсладък,
вземи тоз отпадък,
дай му ти нов живот –
не го давай на тоз идиот!
Черния дим в Перник
постави ти на мерник,
енергията ядрена далеч дръж, –
планетата спаси отведнъж!
О, нуло, вяра зелена,
бъди ти благословена!
Не ще без теб мои бъдат
ни Нио, ни Тесла, ни Фиат.
Нуло моя, животните ти благослови,
всички карнисти вегани направи,
с бездетни жени ни дари –
на климата живот подари!
Природата от мините брани,
корпорациите ти забрани,
не щем ний никакъв метал,
нищо че без него няма капитал.
Капиталът за нас е враг,
комунизмът ни е драг.
Мързи ме много да работя –
не искам за заплата да се пóтя.
О, ти нуло величествена,
единствена и божествена,
зелената вяра ти, сакън, не губи –
човечеството веднага погуби!