“Ти си платен”, “Mнението ти не е обективно щом си нает”, “Ти си адвокат на Дънди” (това ми е любимото), “Ти си грийнуашър” (бонус в края на текста), “Продал си си душата на мините”. С подобни обвинения съм се сблъсквал през кратката си кариера вече няколко пъти. Преди да кажа защо смятам, че е правилно да съм платен и защо това е единственият начин да съм обективен, искам да разкажа за спомен от студентските ми години. В Лесотехническия университет имах късмета да видя редица предприятия в страната по време на практиките ни – от Свилоза в Свищов през всичките циментови заводи, ТЕЦи в София, подземни мини като в Челопеч (ДПМ Челопеч), открити мини на Елаците Мед, Асарел Медет, металургия като Кумерио Мед (сега Аурубис) в Пирдоп и чак до мини Марица Изток и ТЕЦи на въглища и газ. В една от практиките си спомням как предподавателят, сочейки с пръст към един от комините с тъмен дим, каза: “тези комини вас чакат, колеги, да ги изчистите”.
След като си завършил с очакването, че ролята ти е да изчистиш комините, бързо достигаш до заключението, че това е възможно по няколко начина:
1. Работиш в това предприятие;
2. Привличаш това предприятие като клиент;
3. Работиш в държавна институция, която създава законодателство или осъществява контрол над тези предприятия;
Има и 4-ти начин, да си противник-активист и да се бориш пак за изчистване на комина или по-често за закриване на предприятието. Но този 4-ти начин не се преподава в университет. Подобни начини не са част от практиките на професията еколог. И смятам, че точно тук се получава разминаването. Хората не са наясно какво всъщност представлява професията еколог. За жалост и много от колегите ни не са наясно.
Масовата представа за еколог е човек, който протестира срещу проекти, които замърсяват околната среда и унищожават природата. Очаква се, че екологът следва да е против подобни проекти по подразбиране. Това е все едно лекарите да излязат на протест срещу производители на алкохол и цигари или да обявят, че няма да лекуват пушачи и алкохолици в знак на протест. Екологът е като лекар за предприятията. Лекуването е неизбежно и отказване на лечение (предоставяне на услугите си) не е част практиката на тази професия.
Какъв път съм избрал аз? Аз избрах да развия услуги, с които да привлека тези предприятия като клиенти, за да успея да ги убедя в това, в което вярвам. Това не е никак лесна задача. Нищо, че някои смятат, че тези предприятия раздават пари на всеки еколог, който е готов да каже някоя лъжа в “тяхна полза”. Знаете ли какво се случва, ако “излъжете” клиент? Повече не ви наемат и бързо всички останали разбират, че не сте добър професионалист и така никога нито едно предприятие не ви наема.
Най-голямото предизвикателство за мен е да работя с най-големите предприятия с най-сложни производства. Може би като лекар, който иска да получи най-сложните случаи.
Та, да, платен еколог съм и се надявам това да продължи. Иронията тук е, че колкото по-скъпо платен еколог ставам, толкова по-добър еколог ставам и повече клиенти ме търсят за помощ и ми се доверяват.
И нека обясня защо моето мнение, макар платен, е по-обективно от тези, на които не им е платено, но са заинтересована страна. Просто е. Първо това на мен ми е професия и от това зависи прехраната ми. Тези, за които опазването на околната среда е само кауза, прехраната им не зависи от това. Второ. Когато имаш десетки клиенти, не си зависим от определен финансов поток и можеш с лекота да откажеш, ако даден клиент очаква да предадеш професията и професионализма си. Кой би рискувал кариерата си за един клиент или проект? Най-зависим ставаш, когато приходите на организацията, в която работиш, имат малко на брой източници на финансиране или само един – например държавен бюджет. Точно тогава е по-вероятно да попадаш в ситуации на зависимост. И точно затова избрах да развивам услуги, с които да помагам на клиенти, които искат да се възползват от моите знания и умения. При всички останали опции реших, че съществува риск, който не се контролира от мен.
Не искам да омаловажа активистката роля и кауза за опазване на околната среда от доброволци. Тя има своето място и своите безспорни успехи. Искам просто да кажа, че да си активист не те прави еколог, а просто активен гражданин. Еколог е професия като всяка друга и задачите ѝ са да намали и минимизира човешкото въздействие върху компонентите на околната среда. И не, не смятам, че активистите спират икономическото развитие на страната ни, нито пък нямат място в нашето ежедневие. Така както те получават уважение за избора си, редно е всеки да получи уважение за професията си. А самопровъзгласили се еколози, са като шарлатани, лекуващи с хомеопатия.
Битуващата заблуда, че обективен е само този, който не получава финансиране, е напълно погрешна. Всеки получава хонорар или заплата за услугите, които предоставя. Когато професията ти е еколог, нормално е да получаваш заплата именно за това. Няма как опазването на околната среда да се извършва от доброволци или от хора, практикуващи друга професия. Тази професия изисква образование и практика. И не, не казвам, че няма продажни експерти, готови да загърбят професионализма. Има ги във всяка професия. Казвам, че не източникът на финансите определят професионализма на един експерт. Представяте ли си лекар, който се интересува с какви средства пациентът ще заплати за лечението си? Нима при работа с държавни институции не може държавата да настоява за “удобен” резултат? Тогава нека обвиним всички еколози и биолози, работещи в институциите с държавно финансиране, вкл. университети и БАН, че обслужват интересите на съответното правителство. Изведнъж ще се окаже, че единствените обективни “еколози” са хора с друга професия. А, да, ще кажете ами еколозите от НПО-тата? И те получават финансиране от държавата и макар източникът да е данъкоплатецът, одобрението на финансирането не е от данъкоплатците, а от чиновници, които защо да не очакват “удобен” резултат?
В крайна сметка дали получаваш финансиране от държавата, оперативни програми, европейски финансов инструмент, грантове, бизнес или частни лица, не дава гаранция за професионализъм. Еколозите от частния сектор (бизнес и НПО) много по-често са най-добрите и поради това получават по-добро заплащане, както е при болниците – частните болници могат да си позволят по-добрите лекари, затова и са по-скъпи.
В заключение нямам никакви проблеми да бъда нает от всеки, който има нужда от моите познания и умения без да се интересувам от източника на финансите му (стига да не е от криминални дейности). Моята професия цели подобряване на състоянието на околната среда, а не да определи морални норми за правене на бизнес. Няма човешка дейност без негативно въздействие върху околната среда. А моята работа като еколог е да минимизирам това въздействие. Нарочно не казвам “елиминирам”, защото съм наясно, че това означава затриване на човешкия вид.
Бонус: Грийнуашинг или още “зелен PR” е маркетингова тактика за представяне на даден продукт или услуга като по-добър от останалите, понеже е природо/екологосъобразен. Целта винаги е привличане на нови клиенти. Един от най-важните индикатори за разпознаване на грийнуашинг е отделянето на повече финанси за реклама/PR кампании отколкото за реалното “позеленяване” на продукта. Трябва да се знае, че няма такова нещо като “зелен” продукт. Всеки продукт има отпечатък върху околната среда, затова по-скоро може да се говори за по-малък отпечатък, но не и за изцяло зелен продукт, който има нулев отпечатък. Компания, която не търси евтин PR и бърза печалба, отделя ресурси за намаляване на екологичния отпечатък на продукта и едва след това с много по-малко финанси прави реклама на постигнатите резултати. Пример за традиционен грийнуашинг са производители на текстилни продукти (почти всяка известна марка), които в рекламите си сериозно наблягат на това, каква част от продуктите им са от рециклирани материали, а всъщност нито правят всичко възможно, за да намалят екологичния отпечатък на продуктите си, нито отделените финанси за “позеленяване” са повече от тези за реклама и маркетинг. Най-често продукти с имена “еко”, “зелен” попадат в тази група. Грийнуашинг също така е представянето на даден продукт като зелен само защото е от определен материал, регион или произведен по определен метод – най-разпространени заблуди са: металното канче е зелената алтернатива на пластмасата; биопродуктите са с по-нисък екологичен отпачатък; текситланта торба е по-добра от пластмасовата; общата представа, че пластмасата е ултимативното зло, а стъклото, керамиката и хартията са зелените алтернативи. Кой продукт е зелен (или както вече казах – по-правилното “по-зелен”) може да се определи само след анализ на жизнения цикъл. Всичко друго е спекулация, а без данни вероятността да сте жертва на грийнуашинг е много голяма. Компании, които не търсят евтин PR и бърза печалба не наблягат на зеленото в продуктите си по натрапчив начин. Най-емблематичните примери са Patagonia и Interface. Първите са наясно, че продуктите им вредят на околната среда, но от една страна намляват въздействието си (сериозно внимание се обръща на произхода на суровите материали, предоставят възможност за доживотна поправка на продуктите си), а от друга – компенсират (сериозна част от печалбата се инвестира в закупуване и създаване на частни природни паркове). Втората пък предлага модулни килими, които позволяват поправяне само в износената част, а и поемат ангажимент да рециклират всичките си продукти. И въпреки това тези две компании имат сериозен отпечатък върху околната среда, но имат сериозни усилия за намаляване на отпечатъка си, поради което може да се каже, че продуктите им са по-зелени, но не и 100% зелени :). Е, мен ме обивняват в грийуашърство към минните компании (особено Дънди) и понякога към Столична община (това е за друга статия). Нищо, че всички, които ме обвиняват се въползват от продуктите на добивната индустрия (без нея няма как да има цивилизация). Дънди Прешъс Металс определено няма нищо общо с грийнуашинга, просто защото не инвестират в зелен PR и реклама повече от реално “позеленяване”. Много по-сериозни средства инвестират в минимизиране на инцидентите в предприятията, което спасява човешки животи. В екологично отношение също отделят много повече в реално намаляване на отпечатъка си. В Челопеч например лентов транспортьор намалява сериозно нуждата от влизане в галерии с огромни машини – по-малко горива, по-малко произведени машини; в Крумовград проектът се преобразува по предложение на еколози и биолози (единствен по рода си случай у нас с награда от ЕК за най-добра практика) за сметка на по-ниски добиви от целевите руди, изградиха пречиствателна станция, чрез която заустените води ще са първо качество (питйни води), вместо конвенционално хвостохранилище (каквато е практиката), изградиха интегрирано съоръжение, което се рекултивира постепенно, положиха грижи за популацията на сухоземни костенурки и така за първи път в България инвеститор извърши релокация на популация на вида. Дънди също така има сериозна спонсорска кампания, която не следя изцяло, освен ако няма общо с родния ми град Крумовград. Предполагам всеки знае, че Дънди са спонсори на златните момичета, спонсорираха и разкопи както на Ада тепе, така и в Перперикон. Длъжен съм да кажа: за мое щастие, Дънди се съгласиха да съфинансират проект за опазване на прилепите в България по Програма LIFE като поеха 15% от бюджета на проекта. Този тип спонсорства също нямат общо с грийнуашърството.
П.С.
Длъжен съм да кажа, че нямам договор с Дънди или друга компания да предоставя подобен текст и всичко, което пиша е поради личните атаки, които често получавам във Facebook. Това е мой личен блог и тази статия няма общо със служебните ми задължения и ангажименти. Също така съм длъжен да отбележа, че над 95% от доходите на организациите, в които работя, са от обществени поръчки и публични фондове и програми. Останалите 5% са от частни компании, като от минните компании приходите са под 0.5%. Досегашните ми ангажименти с минните компании винаги са били обвързани с изпълнение на конкретни консервационни дейности или изпълнение на мониторинг на биологичното разнообразие. Нищо, че много хора смятат, че получавам много пари от минните компании и затова говоря добре за тях. Истината е, че доходите ми от минните компании са незначително ниски и причината да говоря добре за някои минни компании няма нищо общо с малкото договори, които имам с тях, а е само и единствено поради желанието ми да популяризирам нещата, в които вярвам. Никога не съм си и помислял да излъжа с данни или анализи в полза на даден бизнес, камо ли за мина, която оперира в роднимия ми град, в който все още живеят не само роднините, но и родителите ми. А и повярвайте ми, ако излъжеш клиент от калибъра на Дънди, считай кариерата си за приключила.