Вдъхновен от статия на Боян Юруков, реших да направя опит за сравнителен анализ между данните за качество на въздуха от станциите на Luftdaten от Airtube.info и тези на Изпълнителна Агенция по околната среда (ИАОС).
Показателят, който избрах за анализ е ФПЧ-10, а периодът – декември 2018 – февруари 2019 (3 месеца). Това е периодът, в който са съсредоточени по-голямата част от превишенията на този показател. Данните от станциите на ИАОС изтеглих от сайта на Европейската агенция по околна среда, а на Luftdaten – използвах обработени средноденонощни концетрации от Airtube.info. Избрах 4 станции на ИАОС и от картата на Airtube избрах най-близо разположените 4-5 граждански сензора, чиито стойности осредних. От www.stringmeteo.com използвах наличната информация за метеорологичното време за същия период.
Резултатът за мен е изненадващ. Очакванията ми бяха, че гражданските станции са далеч по-неточни. Но нека преминем към резултатите.
На графиките по-долу са представени 4-те избрани локации. Кривата показва отклонението на гражданските станции от автоматичните измервателни станции на ИАОС. Когато кривата е на 0, резултатите от двата източника са еднакви. Когато кривата е над 0, граждаските сензори са отчели стойности с толкова над стойностите на станциите на ИАОС и съответно когато кривата под 0, гражданските са отчели под стойностите на ИАОС. На графиката ръчно съм нанесъл и метеорологичната обстановка ден за ден както е описано в www.stringmeteo.com. Метеорологичните явления са отразени без да се отчитат интензивност, количество, продължителност и т.н. Целта не е да търся сложна математическа зависимост, а да направя просто визуално сравнение между дните с валежи, мъгли, вятър и качеството на въздуха.
Дружба
Надежда
Младост
Павлово
Резултатът, който се получава не е изненадващ, но все пак е важно да се представят и цифрите.
На таблица по-долу са измерените средноденонощните концентрации на ФПЧ-10 в 4-те анализирани станции на ИАОС, както и осреднените средноденонощни концентрации на гражданските сензори, разположени в близост до всяка една от станциите. Последната част от таблицата представя и резултатът от анализа, а именно разликата в стойностите от двата източника.
Всички стойности в оранжево са стойности над нормата. Положителните стойности в червен цвят показват дните, в които сензорите имат по-високи стойности от официалните станции, а жълтите отрицателни стойности – дните, в които гражданските сензори показват по-ниски стойности от станциите на ИАОС. Неоцветените стойности (от редовете “разлика”) са случаите, при които стойностите са еднакви или има много малки отклонения.
На тази таблица пък добавих брой превишения за същите 4 локации според източника на данните.
Пункт | Брой превишения на нормата | |
Дружба | ИАОС | 10 |
Надежда | 31 | |
Младост | 25 | |
Павлово | 23 | |
Дружба | Airtube | 29 |
Надежда | 31 | |
Младост | 17 | |
Павлово | 31 |
Заключение
В разглеждания период (зима 2018) сензорите на Luftdaten са отчели относително еднакви резултати като на станциите на ИАОС – в 56% от времето. В 25% от времето гражданските станции показват по-високи, а в 18% по-ниски стойности от тези на ИАОС. Прави впечатление, че гражданските сензори се разминават от тези на ИАОС и в двете посоки. Нормалното очкаване е, че те показват винаги по-високи стойности. Вижда се, че доста често показват и по-ниски стойности. Може спокойно да кажем, че половината стойности от мрежата на Luftdaten са верни или неверни. За Дружба например половината стойности на Luftdaten са над тези на ИАОС, а за Младост е точно обратното. Така както твърди и производителят, сензорите не могат да предоставят надеждни данни по време на мъгла и висока влажност, а зимата в Софийската котловина се характеризира именно с мъглите си. Това означава, че зимата сензорите на Luftdaten не дават добра картина за София.
Пункт | Еднакви | По-високи | По-ниски |
Дружба | 48% | 52% | 0% |
Надежда | 62% | 22% | 16% |
Младост | 48% | 7% | 45% |
Павлово | 67% | 20% | 13% |
Средно | 56% | 25% | 18% |
Възможни грешки:
Избраните сензори от гражданските може да не са най-подходящите, макар че избрах в повечето случаи почти единствените възможни. Сензорите също така може да не са поставени на места, отговарящи на същите изисквания като при станциите на ИАОС. С други думи в резултатите може да има грешки, причинени от нееднакво разположение на сравняваните сензори и станции. Докато не се постави в непосредствена близост до станциите, няма как да сме напълно убедени, че сравнението е валидно.
Една мисъл относно “Сравнение между гражданските и официалните данни за въздуха”
Важно е да се отбележи, че тези сензори мерят PM2.5, което леко обезмисля целият анализ, понеже PM10 е най-често изчислено по неясно какъв алгоритъм, а не измерено. За да бъде верен целията анализ, трябва да се преправи с данните за PM2.5. Освен това тук не се споменава, че държавните сензори също имат грешка. Моя струващ $500 сензор по спецификация бърка до 10%. Така че, не – цялата тази грешка не може да се даде само на гражданските сензори. И не – не можем да приемем едните за абсолютно точни. Когато говорим за разминаване, трябва да вземем за разминаване само стойностите с отклонение повече от 20% (сборът от допустимата грешка за всеки от сензорите). Едва тогава можем да търсим неточности в гражданските сензори.