Да приватизираш кауза

Още от 8-ми клас знаех, че ще стана еколог и ще работя за опазване на природата. Така и стана. Завърших образованието си и поех път към мечтаната професия.

Когато осъществяваш мечтите си, си сляп, но и мотивиран. Мислиш си, че знаеш много, но всъщност знаеш много малко както за мечтаната си професия, така и за живота като цяло.

По време на следването си не се сещам да е имало дисциплина, която да не ме е привлякла с нещо. Спомням си, че всички специализирани дисциплини ме караха да мисля, че това ще е моето нещо.

• Замърсяване на въздуха – колко е яко да изчисляваш емисии.
• Управление на отпадъци – всичко е толкова логично и просто спазваш правилата.
• Замърсяване на водите – тази еутрофикация я бях изял.
• Замърсяване на почви – по-комплексен и интересен компонент на околната среда няма.
• Защитени територии – това ще да е.
• Дендрохронология – математиката, която търся в биологията.

Отделих цялото време от следването си на образованието. Без никакви странични занимания, което ме лиши от много контакти, но и в последствие разбрах колко добре съм направил. Така изучих каквото може да ми даде Лесотехническия университет – фундамент, върху който можеш да градиш кариера.

Е, не бях разбрал, че освен специалните дисциплини ще имам нужда от други познания, за да мога да практикувам професията си – управление, финанси, счетоводство. Все неща, които не се изучават в моята специалност. Най-малко пък знаех, че човешките отношения ще са ключът към успеха в професия като моята. Нали затова избрах тази професия, за да не се занимавам с хора! Това си повтарям все още. Каква заблуда само.

Не критикувам университета и преподавателите си. Образователната ни система не цели да създава лидери, а просто специалисти. Лидерите сами решават да са такива, саможертвата е сериозна и е нормално да не се учи в университет. Е, на мен ми се наложи да съм повече от специалист макар да не исках. Все още мечтая да съм само специалист, без да се занимавам с управление.

Но все пак имам критика към университета и преподавателите си. Има едно нещо, за което не бях предупреден изобщо, поради което бях абсолютно неподготвен. Нашият сектор, този на опазване на околната среда, се характеризира с това, че дава на работещите кауза. Малко професии могат да се похвалят с това. Опазването на околната среда е една от най-припознатите от хората кауза. Когато обаче каузата и професията се сблъскат, се получава странна химера. Не бях предупреден, че това е професия с кауза и каузите имат “собственици”. Или с прости думи: ако имаш желание да опазваш даден вид, то ще трябва да се разбереш със “собственика”. Ако не се разбереш, трябва да си готов за война. Има и каузи без собственост, затова и често младите специалисти се насочват към тях. Така не се налага нито да се подчиняваш на “собственика”, нито да влизаш в безсмислена война.

С други думи каузите са приватизирани и много от тях вече имат “собственици”, които са готови да защитят монопола си над тях с енергия, която никога не са дали на самата кауза. Не защото те ще са най-добрите стопани или защото каузата има нужда от това, а поради факта, че най-лесният начин да си най-добрият, е да си единствен.

Целта ми не е да се оплаквам или да покажа колко е трудна кариерата на един еколог/биолог, по-скоро целя да предупредя младите колеги, които не са наясно със ситуацията в сектора и, разбира се, да им дам кураж: Млади еколози и биолози, не се бойте от войни, те са неизбежни по пътя към успеха. А, да, и свиквайте, малко хора харесват работливите.