В първата статия от поредицата се опитах накратко да покажа какво знаем за въздуха в София. Мога категорично да заявя, че това, което не знаем за въздуха е далеч повече от това, което знаем.
Преди да премина към същността, нека изясня два термина какво означават.
- Емисии – това е общото количество на даден замърсител, отделен в атмосферата. Измерва се в тегловни единици, например в тонове (t).
- Имисии – това е стар термин, който е синоним на качество на въздуха. Имисиите са емисии, примесени с приземния въздух. Измерва се в концентрация, например mg/m3.
За протокола, много емисии не винаги означава високи имисии, както и малко емисии не винаги означава ниски имисии.
Сега вече мога да изброя какво не се знаем за въздуха не само в София, но и в България като цяло.
Реалните емисии
Точността, наличието и достъпността на данните, на базата на които изчисляваме количеството на замърсителите, емитирани във въздуха не позволяват да определим напълно точно емисиите – както като количества, така и като съединения. Изчисленията се правят на база спецификации на съоръженията и инсталациите, а не на реални замервания, както и на база емисионни фактори, които не винаги са релеватни за нашите условия, а коригиращите коефициенти не могат да гарантират по-добра точност, защото липстват постоянни изследвания, които да търсят зависимости на локално ниво.
Отопление на твърди и течни горива
Къде
Нямаме регистър на домакинствата, които се отопляват на твърди и течни горива. Теоретично знаем всеки адрес, който е топлофициран или газифизиран, въпреки че тези данни не са достъпни свободно, но не съм виждал официален документ, в който се изпозлват. Всички останали адреси се отопляват на електричество или печки. ЧЕЗ разполага с данни за потребление на всеки един абонат. Ако тези данни се предоставят (за момента не са налични публично), може да определят и адресите, които се отопляват на електричество. Всичко останало може да се приеме, че се отоплява на твърди и течни горива. Нито един от тези изброени данни не са достъпни, поради което липсва точна карта на енергийното потребление.
Какво
Не се събира информация (то е и почти невъзножно) относно характерстиките на използваните говира за отопление. Предполагаме, че основно са дърва, въглища и мазут, но каква влага имат, какво е съдържанието на сяра не знаем и не водим статистика. Това води до грешни емисиионни фактори и в последствие до грешни оценки.
Как
Нямаме статистическа информация за вида на горивните инсталации(печки, камини, котли и т.н.) в домакинствата. Това също води до грешни цифри, понеже горивната инсталация играе сериозна роля за определянето на количеството на замърсителите.
Колко
Количеството на използваните горива също е информация, която не се събира. Правени са опити за експертна оценка, но точността им е спорна, а данните не са ежегодни. В резултат на това нямаме коректни стойности по населени места, райони, квартали и жилище.
Замърсяване от транспорт
Техническо състояние
Не събираме данни за техническото състояние на моторните превозни средства. Въпреки че премахването на катализатори и филтри за твърди частици е незаконно деяние, това не се наказва в повечето случаи. Публична тайна е, че годишният технически преглед е по-скоро формалност, а това се отразява на качеството на въздуха. Почти всяка кола, която отива на годишен технически преглед, преминава.
Всички изчисления, които се правят на емисиите от транспорта се базират на стандартни емисионни фактори, но и на реални измервания. Никой не знае какъв е делът на автомобилите, които са с премахнати катализатори и филтри, както и на недобре поддържаните МПС. При тази ситуация дори няма как да се каже каква би била грешката при изчисляване на емисиите от транспорта. Всякакви експертни оценки са обречени на липса на статистическа достоверност.
На тази графика е направено сравнение на емисиите от двигатели с филтър за твърди частици и без. Резултатите показват, че разликата е 10 пъти по-високи емисии на фини прахови частици от автомобилите без филтри за твърди частици или с други думи, филтрите имат ефективност над 90%. Ако оценките не отчитат дела на автомобилите с премахнати катализатори и филтри, грешката може да е сериозна. Такъв е случаят в България.
На тази графика е представена разликата между проектните и реалните емисии на азотни оксиди при всички ЕВРО стандарти. Именно този тип информация (за почти всички замърсители) предизвика т.нар. дизелгейт. Категорично може да се каже, че реалните емисии са по-високи от описаните от производителите. Причина за това не е само грешната информация от страна на производителите. Емисиите завсият от много фактори – износеност на двигателя, поддръжка, качество на горивата, начин на шофиране, управление на трафика, релеф, климат и много други.
Местоположение, движение и брой на МПС
Друга важна информация, до която нямаме достъп, е броят и местоположението на автомобилите, които се движат за определен период от време (по сезони – почивни и работни дни). Подобни данни се генерират от трафик модели. Модел на трафика, захранен с правилни данни, ще позволи да определим броя на МПС в движение по квартали/булеварди, на базата на което може да се определят местоположението и количеството на емисиите в териториален аспект. При наличие на данни за техническото състояние на МПС, трафик моделът би дал още по-точно данни. Трафик модел, който да описва делнични и почивни дни за всеки сезон у нас няма нито един град. Качествен трафик модел би описал в реално време движението на всички МПС. И оттук би имало реални изчисления за отделените емисии в реално време.
Нерегламентирано изгаряне на отпадъци
За нерегламентирано изгаряне на отпадъци приемаме изгаряне на материали, които не са традиционно използвани за отопление. Също така тук попада и “рециклирането” на черни и цветни метали в домашни условия. Това е практика, при която се извличат металите от различни продукти (най-често кабели за цветни метали и гуми за черни) чрез изгаряне в неконтролирани условия. Изгарянето на отпадъци при неконтролирани условия крие сериозен риск за здравето на хората и околната среда (2). А “градското рециклиране” е ужасна практика, която обрича заетите в бедност и нищета.
Какво
Това е най-неясният източник на замърсяване не само в София, но и в цялата страна. В същото време е с огромен потенциал за негативно въздействие. Поради същността на деянието, нямаме информация за вида на отпадъците, които биват изгаряни. Статистика няма и как да се води, може да се правят експертни оценки, но досега няма изследване, което да е таргетирало емисиите от този източник. Когато се изгарят нетрадиционни “горива” за отопление също статистика липсва. Това най-често са всякакви дървени отпадъци като дограми, дървени каси, мебели и т.н., както и дрехи, пластмаса, гуми, отработени масла, олиа и т.н.
Колко
Данните относно количеството на изгорените отпадъци също няма и не са събирани никога. Дори да има някакъв вид оценка, то вероятността от грешки е огормна, поради което резултатът е обречен на провал. Нерегламентираното изгаряне на отпадъци е незаконно деяние, но поради извършването му в дома, контролът е почти невъзможен, поради което изисква нестандарни начини за контрол, но също така най-често се случва в много бедни домакинства, а това означава, че строгият контрол ще предизвика и социални проблеми.
Къде
Макар неофициално да има информация къде се случва изгаряне на отпадъци, официална такава липсва.
Как
Начинът на изгаряне е най-разнообразен. Информация за това също няма. От лични наблюдения и разговори през годините ще обобщя в следните групи:
- Извличане на метали – случва се в междублоковите пространства, в двора на къщата, на полето. Изгарят се кабели и гуми. С цел да няма дим, изгарянето се случва върху мрежа (стари метални легла) върху водна площ (река, дере).
- Изгаряне в домакинствата с цел отопление – случва основно в бедните домакинства, които не могат да си позволят дори качествени дърва и въглища. Изгарят се пластмаси, дограми, мебели, дрехи.
- Изгаряне в търговски помещения – случва се най-често в автосервизи, но и в складове и работилници с печки или котли. Изгарят се пластмасови отпадъци от автомобилни части, гуми и отработени масла в маслени печки.
Поради тоталната липса на информация, няма как да знаем и какви замърсители се емитират от тези източници. Поради невъзможността да се постигнат високи температури, изгарянето е непълно, което води до по-високи нива на въглерод оксид и много опасните за здравето на човека – съединения от групата на диоксините и фураните, както и най-разнообрази летливи органични съединения. За диоксините и фураните не се извършва мониторинг, поради което наличието им в атмосферния въздух няма как да бъде установено от ИАОС.
Локализиране на местата с нерегламентирано изгаряне на отпадъци
Понеже това е най-пренебрегнатият източник на замърсяване, реших да направя формуялр за събиране на информация за местоположението им.
Събраната информация ще се визуализира на тази карта, като всичко ще бъде достъпно както за гражданите, така и за властите. На първо време ще кача информация, която сам събирам.
Попълни формуляра
Карта на нерегламентираното изгаряне
Реалните имисии
Както вече е известно за всички, качеството на въздуха (имисиите) се измерва от ИАОС. От няколко години има и гражданска мрежа, която отчита ФПЧ и отскоро азотни оксиди, а от началото на годината започна да функционира и градската мрежа, изградена от Столична община. Въпреки всички тези усилия обаче остават следните неизвестни:
Замърсители
Замърсителите, които се мониторират са ограничени и не могат да дадат пълна представа за качеството на въздуха. От станциите на ИАОС само един отчита ФПЧ-2.5 и като цяло всяка станция си има дупки в данните през годините.
Гражданските станции на Luftdaten измерват единствено ФПЧ-2.5, а стойностите за ФПЧ-10 се генерират чрез други методи. Другият замърсител, който е включен в мрежата е азотен диоксид.
Мрежата на Столична община измерва 6 показатели, които определено след време ще дадат добра редица от данни, но все пак има други замърсители, които не са включени, някои от които наистина изискват скъпо оборудване.
Точност
Точността е може би един от най-сериозните проблеми за качеството на въздуха. От всички станции и сензори, от които се събират данни, единствено тези на ИАОС имат научна стойност. Всички останали, вкл. станциите на Столична община, имат недостатъци понеже при висока влага и мъгли измерванията не са точни. София има проблеми с качеството на въздуха именно в дни с висока влага и мъгли.
Обхват
Макар вече да има налични сензори, покриващи града до голяма степен, съмнителната точност на сензорите (както на Luftdaten, така и на Столична община), създава дупка в данните в териториален аспект. С наличните данни няма как да твърдим, че имаме пълно покритие на града със сравними и достоверни данни.
Връзката въздух-здраве
Тема, която е бутикова все още, а целенасочени данни не са събирани никога в България.
Очевидно е, че по-високите нива на замърсяване водят до повече заболявания и риск от фатални изходи. Но тези заключения ги правим единствено на база проучвания (2) в други страни. Условията в България и дори в София са специфични и следва тези заключения да се правят на база локални проучвания.
Не знаем кои замърсители каква роля имат за здравето ни в нашите условия. Не знаем кои дни се оказват най-опасни, не знаем и кои източници имат най-голямо въздействие. Трябва да уточня, че високите нива на даден замърсител не означава непременно, че той има най-голяма роля. Има нужда от допълнителна информация като индивидуална експозиция. Възможно е да се окаже, че не качеството на въздуха навън, а у дома да има по-голямо значение. Или може да се окаже, че не ФПЧ е най-опасен, а диоксините и фураните. Може да се окаже, че различните квартали имат различни характеристики и специфики, които влияят на здравето на човека. Може би начинът на придвижване оказва сериозно въздействие.
Липсата на детайлно проуване за връзката между качеството на възудха и общественото здраве създава съмение и в допустимите нива на различните замърсители. Нямаме солидни научни изследвания, които да показват, че тези допустими нива са достоверни, за да гарантират опазване на общественото здраве в България. Теоретично е възможно при някои замърсители допустимите нива да са ненужно високи, а при други – ниски.
Например за ФПЧ-10 нормата гласи броят на дните с превишение на средноденонощната концентрация да не е повече от 35. Но дали това е достатъчно за София, не знаем. Хипотетично 34 дни с наднормени нива на ФПЧ-10 означава, че сме се справили с проблема. Обаче в тези 34 дни колко високи ще са стойностите на показателя не е от значение. Това се отчита единствено през средногодишната норма, но при сезонност на замърсяването (какъвто е случаят в София и почти всеки град в България), няма шанс от превишаване на годишната норма. С други думи, както за София, така и за всяко населено място в Бъглария, не сме наясно дали нямаме нужда от по-строги норми за някои замърсители.
Друга неизвестна е степента на въздействие според времето и местоположението. Не знаем къде и на какво въздействие сме подложени – на улицата, пред блока, в парка, в колата, в градски транспорт, в офиса или у дома? Не знаем и в кои часове какво е въздействието. Можем да прочетем много препоръки какво да направим, за да не сме изложени на замърсяване, но реално не знаем дали успяваме да се опазим, дали изобщо има нужда или трябва да измислим начини, специфични за София.
Ефективност на мерките според тежестта на въздействието
В резултат на всички неточности и липсващи данни, описани горе, получаваме очаквано и закономерно непознаване на цялата картина в детайл. Наличните данни наистина са достатъчни, за да се предприемат и изпълняват мерки за намаляване на замърсяването на въздуха, обаче липсващата информация не ни позволява да изчислим реалния ефект от прилагането на една или друга мярка върху здравето на хората.
Липсващата информация за реалните емисии и имисии води до насочване на цялото внимание и средства само към източниците с налична информация. Възможно е замърсяването от неизвестните източници да има много по-голяма роля.
Липсаваща информация не ни позволява да предприемаме коригиращи действия на вече изпълнявани мерки. Това довежда и до липса на възможност да се направи реална оценка на ефективността на мерките. Напълно е възможно да се предприемат адекватни мерки, но поради липса на информация за даден източник (например за нерегламентираното изгаряне на отпадъци), намаленото замърсяване да не се отчете.
А липсата на постоянни проучвания за връзката въздух-здраве, може да доведе до неправилно похарчени средства, които да не доведат до съществена разлика във въздействието върху здравето на човека. Например ако се окаже, че най-голямо въздействие върху здравето ни оказват определени часове на деня докато сме пеша или в колата, мерките ще се насочат именно към решаване на този проблем. Ако се окаже, че най-голямо значение за здравето ни има качеството на вътрешния въздух (в офиса или у дома), което не е приоритет нито на държавата, нито на общината, ефектът от прилаганите мерки за външния въздух отново няма да доведе до желания резултат в най-кратки срокове.
Като заключение ще кажа, че наличието на данни е от съществено значение за решаването на проблема с качеството на въздуха не само в София, но в цялата страна. Данните обаче сами по себе си няма как да доведат до коректно определяне на тежестта на всяко замърсяване без детайлни, мултидисциплинарни и постоянни проучвания за трафика в града, за състоянието на автомобилите, за горивата и начина на отопление по квартали, за движението на гражданите, за кварталите и живота в тях, за социалния статус, за здравния статус, за причините за заболявания и т.н. и т.н.
Всичко това изисква сериозна организация и сътрудничество между министерства, общини, бизнес и граждани. Има основания да твърдим, че този процес е започнал (поне за София), но скоростта, с която се случва е незадоволителна.