Въглеродната заблуда или как добрите намерения се оказват лоши – биоенергия

Климатичните промени през последните 15 години се превърнаха в основна “екологична” тема както за редица неправителствени организации, така и правителства. Въглеродният отпечатък получи ролята на универсален индикатор за екологосъобразност и устойчивост. Най-активните и гласни по темата за климата са активистките НПО (т.нар. grassroots), докато традиционните природозащитни НПО (експертни и научни организации) останаха в сянка без да се отклоняват от мисията си за опазване на биологичното разнообразие. 

Всъщност въглеродният отпечатък е само един от множество индикатори, чрез които се оценява въздействието на даден продукт, услуга или политика върху компонентите и факторите на околната среда(1).  

Подчиняването на мащабни политики на един индикатор крие сериозни рискове за околната среда. Климатичните политики са именно такива, които не отчитат голям набор от индикатори, а дават тежест единствено на въглеродния отпечатък. По този начин индикатори като замърсяване на въздуха, замърсяване на водите, токсичност за човека, еутрофикация, токсичност за морски и сухоземни организми и много други не се отчитат и поради това резултатът от прилагането на тези политики е с неясни последствия за околната среда и човека. Основната заблуда е, че въглеродът е представен като зло, избавянето от което ще реши всички проблеми на околната среда. Приема се, че положителната посока за един индикатор, означава същото за всички останали. Но дали е така?

Търговията с парникови емисии е финансова схема, при която ползването на фосилни горива (въглища и нефт) се ограничава чрез въвеждане на квоти и такси, в резултат на което се цели държавите да инвестират в иновативни технологии, неемитиращи емисии на СО2. Това е класически подход за прилагане на принципа “замърсителят плаща”, при който скъпи технологии изкуствено биват превърнати в рентабилни с цел решаване на даден проблем. Той успешно е приложен при минимизиране на депонирането на отпадъци чрез постепенно увеличаване на цената на депониране. По този начин технологиите за материално и енергийно рециклиране стават рентабилни в страните от ЕС. Правилното прилагане на този подход създава добри механизми за решаване на редица екологични проблеми. 

В ЕС от 2005 г. функционира най-голямата в света схема за търговия с парникови емисии, която цели намаляване на емисиите на СО2 в държавите членки(2). България също е част от схемата от 2007 г. Схемата се състои от ограничен брой квоти, които могат да се търгуват между операторите на електроцентрали в държавите членки, а самите квоти се изкупуват на търг. Целта е чрез пазарни механизми единичната цена на квотите да се увеличи, а това от една страна да стимулира държавите членки да инвестират във възобновяеми енергийни източници, а от друга страна със събраните средства от схемата да се инвестира в проекти за борба с глобалното затопляне.

За да продължат да функционират ТЕЦи на фосилни горива следва да плащат все повече за квоти, като цената им се променя от около 5 евро в началото на схемата до 28 евро през 2019 г. Очаква се през 2020 г. квотите да се търгуват за 30 евро. Днес най-голямата у нас държавна ТЕЦ “Марица-Изток 2” трупа огромни загуби, именно заради увеличаващите се разходи за квоти на парникови емисии. Само за полугодието на тази година разходите възлизат на 192 млн. лв., което представлява 55% от приходите и надвишава разходите за закупуване на суровина, които са 121 млн. лв(3).

Скандалните случаи на използване на отпадъци за гориво в няколко наши ТЕЦ (Перник, Сливен, Девня, Бобов дол, Гълъбово), станали известни наскоро, ясно показват, че операторите търсят начини да намалят разходите си. Изгарянето на отпадъци е един от начините за заобикаляне на схемата за търговия с емисии. При изгаряне на биомаса централите не заплащат за квоти, понеже биомасата според климатичните политики е възобновяем енергиен източник. При изгаряне на т.нар. RDF гориво, централата също не заплаща за квоти за частта от горивото, съставена от биомаса. Причината циментовите заводи да изградят пречиствателни съоръжения е именно да могат да изгарят отпадъци с органична компонента, които не се покриват от схемата за търговия с емисии. 

По този начин схемата за търговия с емисии не само не успява да насърчи инвестиране във ВЕИ, но и създава условия, при които операторите изгарят отпадъци, което води до други екологични проблеми като замърсяване на въздуха.

Картината е подобна в целия ЕС. Около 60% (2016) от всички възобновяеми източници в ЕС се падат на биоенергията. Лидери са Германия, Франция, Италия, Швеция, Англия (4).  Основна причина за този голям дял на биоенергията е именно схемата за търговия с емисии на СО2. Биомасата се превръща в най-евтиното гориво, защото за него не се заплащат квоти. Биоенергията е основната причина замърсяването на въздуха в Европа все още да е на дневен ред. За сравнение, в останалите развити страни като САЩ, Канада, Япония замърсяването на въздуха не е казус от десетилетия. 

Какъв ще е резултатът от прилагането на европейската схема за търговия с емисиите на СО2

В ЕС се очаква делът на биоенергията да се удвои до десетилетие, което след себе си ще доведе до повече натиск върху естествените екосистеми от една страна и от друга – увеличаване на замърсяването на въздуха. Биоенергията и ядрената енергетика ще се опитат да смекчат ръста на показване на цените на електро и топлоенергия. Отказът от въглища ще увеличи използването на природен газ, АЕЦ и ВЕИ, а това ще доведе до по-скъпи електро и топлоенергия и потенциално увеличение на натиска върху екосистемите. 

В България държавните ТЕЦи ще заплащат все повече за квоти на емисии на СО2, което би следвало да доведе до повишаване на цената на електро и топлоенергията, но с намесата на правителството изкуствено ще се регулира сектора и загубите на ТЕЦ няма да се отразят директно в сметките ни за ток и парно. Загубите на държавните ТЕЦи ще се покрият отново от данъкоплатците, разбира се, но по друг канал. За ТЕЦи има няколко сценария за развитие. Част от тях, които спазват технологичните си параметри, ще продават електроенергия на все по-високи цени, а друга част ще са задължени постепенно да заменят горивото като ще се увеличи дела на отпадъците и биомасата. Това ще запази цените без сериозни увеличения, но ще създаде сериозни екологични проблеми, ако не се изградят пречиствателни съоръжения. При изграждане на пречиствателни съоръжения, цената на електроенергията отново ще се повиши поради направените инвестиции. Имайки предвид липсата на достатъчно отпадъци за изгаряне в страната, вероятно ще се внасят отпадъци от други страни, както се оказа, че се случва от Италия. Трети сценарий е заместване на въглищата с природен газ, което отново ще повиши цените на топло и електроенергия, но екологичните проблеми ще са минимални.
Съществува и четвърти  сценарий, разбира се, при който се затварят всички ТЕЦи и се изграждат нови ядрени мощности и/или ВЕИ (ВЕЦ, биоенергия, ветроенергийни и фотоволтаични паркове), което неизбежно води до повишаване на цените и потенциално негативно въздействие върху биологичното разнообразие и здравето на човека.

В доклад(от който е взаимствано и заглавието на тази статия) на Bird Life International и Transport & Environment са представени реални примери от редица държави за тъмната страна на борбата с климатичните промени, въздействащи негативно върху биологичното разнообразие и човешкото здраве. Докладът от една страна определя изгарянето на биомаса като заблуда, която не подпомага борбата с глобалното затопляне, понеже пак се отделят емисии от парникови газове, а от друга страна представя определени климатични политики с конкретни примери с негативно въздействие върху биологичното разнообразие, с което подкрепя нуждата от холитичен подход при създаване на подобни политики. Когато и у нас биомасата започне да се използва като гориво в мащаби, подобни на западните европейски страни, българските гори също ще могат да бъдат негативен пример в подобно издание. 

А защо в този случай принципът “замърсителят плаща” не работи? Може би причината е в неправилно формулираните механизми, може би и в липсата на политическа воля, но може би защото СО2 не е замърсител. Включването на целия набор от индикатори в процеса на създаване на политики вероятно ще доведе до постигане на цялостно подобряване състоянието на околната среда без да се правят компромиси за биологичното разнообразие или човека. След 2020 г., с включването на екосистемните услуги в икономиката, предстои нова ера в управлението на околната среда. Това ще е поредната възможност за ЕК да реши екологичните проблеми на континента. 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Една мисъл относно “Въглеродната заблуда или как добрите намерения се оказват лоши – биоенергия”