Етика в опазването на околната среда

Етиката в опазването на околната среда (Environmental ethics) е дисциплина в философията, която изучава моралните норми и ценности, определящи взаимоотношенията на човека с околната среда (природата).

Най-общо в етиката в опазването на околната среда се открояват две течения: антропоцентризъм и биоцентризъм.

Антропоцентризъм

Антропоцентризмът поставя на първо място човека и неговите нужди, както и определя позицията на човешкия вид над всички останали живи същества. Опазването на околната среда е насочено строго към компоненти и фактори на околната среда, от които зависи съществуването и благополучието на човека. Човешкото здраве и нуждата от ресурси са издигнати на пиедестал. Това е типично за западния свят.

Първичната му форма се интересува от опазване единствено на директните материални ползи за човека. Типичен пример за това е управлението на ловни стопанства у нас. Законът за лова у нас разделя животните на дивеч и вреден дивеч. Една част от видовете, които са определени като полезни за човек, се наричат дивеч (благороден елен, сърна, дива свиня, много видове птици и други), а видовете, които не са полезни – вреден дивеч (вълк, лисица, язовец и други). Популацията на дивечовите видове се опазва целенасочено, докато тази на вредния дивеч – не. Вредният дивеч се възприема като конкурент на ловците, поради което се цели популацията на “вредните” видове да бъде намалена до минимум или напълно унищожена. Това, разбира се, не отговаря на правилното функциониране на една екосистема и противоречи на природните закони, поради което подобни интервенции винаги са довеждали до негативни последици.

С развитието на науката и увеличаване на познанието за природата и екосистемите, западният свят установява, че отделните елементи на екосистемата са изключително свързани помежду си и оттук опазването на видовете, от които човекът има директна полза (например дървен материал, растения и животни или части от тях), изисква и опазване на техните хабитати и други видове, с които съжителстват. Така антропоцентризмът започва да разглежда много по-комплексно опазването на околната среда и започва да търси целенасочено взаимовръзка между отделните елементи на екосистемите, за да може да ги опази. А за случаите, при които липсва достатъчно информация за дадена екосистема и реакцията ѝ към дадена антропогенна дейност, се имплементира т.нар. принцип на предпазливостта, според който ако не знаем какво е въздействието върху околната среда от дадено човешко действие, то не бива да реализираме тези намерения.

Крайните форми на антропоцентирзма придават отговорност и дълг на човешкия вид за опазване на живота в планетата, именно защото той е на върха на пирамидата и единствено той може да осъзнае и контролира действията си.

Биоцентризъм

Биоцентризмът е логическата противоположност в почти всяко отношение на антропоцентризма.

Най-общо според биоцентризма всяко живо същество заслужава да съществува без значение дали е полезна за човека или не, а хората имат моралната отговорност към тяхното опазване.

Биоцентризмът има много различни клонове (форми), някои от които са:

Биоцентричен индивидуализъм

Според него всеки индивид в природата, без значение растение, животно или човек, има собствена морална стойност, понеже съществува с определена цел, която насочва развитието и действията му към оцеляване и размножаване. Това обаче в никакъв случай не означава, че всяко живо същество има права, равни на човека, но означава, че хората имаме моралната отговорност към останалите видове. Тази отговорност расте в зависимост от позицията на дадения вид в хранителната верига, от растения към животни. Типичен пример за тази форма на биоцентризма е веганизмът.

Холистичен биоцентризъм (екоцентризъм)

При тази форма на биоцентризма хората имат директна отговорност към съставните части на една екосистема – видове и природни местообитания, но не и към отделните индивиди, от които те са съставени. Най-важното е разнообразието от видове и местообитания да бъде запазено. В умерените си форми има много сходства с антропоцентризма, въпреки разликите относно мястото на човека в природата.

Съществуват различни форми на холистичния биоцентризъм. Някои от тях са следните:

  • Дълбока екология (Deep ecology)

Дълбоката екология е разновидност на холистичния биоцентизъм с радикални възгледи. Основният принцип при нея е, че живата природа трябва да бъде уважавана и следва да ѝ бъдат признати основни морални и законови права за живот и развитие, независимо от материалните ползи за човека. Дълбоката екология възприема природата не като ресурс, който да служи за човека, а като равен на човека същество, към което човечеството има морални задължения. Тя се определя като “дълбока” именно заради вижданията си относно взаимоотношенията между организмите като по-дълбоки от описаните в екологията (като част от биологичните науки). Последователите на тази философия смятат, че имат духовна връзка със Земята.

Философията на дълбоката екология полага основите на природозащитните (зелените) движения и насърчава нова система за етика в околната среда, подкрепяща опазване на дивата природа, контрол на човешката популация и минимализма (начин на живот, при който живееш с това, от което имаш нужда, а не с каквото искаш. Наподобява аскетизъм и доброволно живеене в бедност).

  • Ляв биоцентризъм (ляв екоцентризъм)

Левият биоцентизъм е радикално политическо отклонение на дълбоката екология. Според левия биоцентризъм Земята не принадлежи на никого, поради което последователите му не зачитат частната собственост. В основата на движението лежи противопоставането срещу икономическия растеж и консуматорството. Също така се акцентира на нуждата от преразпределение на натрупаното богатство на национално и международно ниво. На индивидуално ниво също така подкрепят минимализма като начин на живот.

С ляв биоцентризъм се свързва слогона на немския националсоциализъм “Кръв и почва”. Националсоциализмът за последователите е политическата платформа, при която левият биоцентризъм може да бъде реализирана чрез тоталитарно правителство, което да наложи на гражданите да жертват личния си интерес в името на благополучието и славата на “земята”.

  • Хипотеза за живата Земя (Gaia hypothesis)

При нея Земята се разглежда като един мегаорганизъм, който има способността да се саморегулира, благодарение на което поддъжа състояние на екологично равновесие. Опазването на околната среда се разглежда в нейната цялост без допускане на компромиси и напълно изолирано от нужните на човека.

Поддръжниците на хипотезата за живата Земя смятат, че антропогенните дейности въздействат негативно на процесите на саморегулиция на Земята. И те също са срещу капитализма и индустриализацията.

Както антрпоцентризмът, така и биоцентизмът насочват вниманието ни към отговорността на човека към опазване на околната среда.

Въпросът е дали има значение вижданията на кое течение могат да бъдат имплементирани както в личния ни живот, така и в политическия. Отговорът е недвусмислено “да”. Макар теоретично резултатът да е относително еднакъв както при едното, така и при другото течение, то пътят, през който се стига до заветната цел, се различава коренно.

Както вече беше споменато, антропоцентризмът е продукт на западното общество. Причините, които са довели до появата му първо в Европа най-общо, са: пълното разрушаване на природата на европейския континент и чувството за вина за стореното, развитие в индустриално отношение, монотеистичното наследство, възприемането на секуларната държава като форма на управление, свободата на личността, развитие на науката и технологиите и вероятно много други.

Ако антропоцентризмът е по-скоро егоистична форма на опазване на околната среда, то биоцентризмът е алтруистична. Под егоизъм се има предвид както поставяне на личното благополучие на първо място (използване на природните ресурси), така и желанието за запазване на разнообразието на природата (изграждане на защитени територии, развитие на консервационната биология, възстановяване на хабитати и видове и т.н.). Под алтруизъм се има предвид както доброволната саможертва, така и “наложения алтруизъм” чрез власт.

Антропоцентризмът е практичната форма на опазването на околната среда, докато биоцентримзът е по-скоро емоционална и духовна. В антопоцентризма нужните на човека остават на преден план, дори да се търсят алтернативи или да се правят минимални компромиси, то те са както за човека, така и за природата, докато в биоцентризма компромисът винаги е за сметка на човека без рискуване на природата.

Един от сериозните примери за компромис при антропоцентризма е съвременното селското стопанство. Фермите, от които се добиват хранителните нужни на планетата, от една страна имат въздействие върху околната среда, но ако ги няма, популациите на дивите животни ще бъдат застрашени, понеже много видове ще бъдат използвани за храна. Биоцентризмът в този каус по-скоро би насочил мерките си към създаване на веган общество или намаляване на потреблението, вкл. чрез контрол на популацията.

Антропоцентризмът дава своето отражение и върху консервационната биология като наука. Консервационната биология приоритизира опазването на биологичното разнообразие според екологични показатели за даден вид или местообитание чрез т.нар. консервационен статус. Определянето на приоритетни видове за опазване чрез техния консервационен статус е типичен антропоцентричен подход. При някои форми на биоцентризма опазването на видовете също е с приоритет пред опазването на отделни индивиди, но при агресивните си форми биоцентризмът не зачита консервационния статус, понеже всички живи същества са ценни и заслужават еднакво да бъдат живи. Така опазването на един гълъб и един носорог биха имали еднаква тежест.

В политически аспект антропоцентризмът напълно зачита човешките желания и интереси. Приема се, че човекът има пълното право сам да определи не само личната си съдба, но и тази на заобикалящата му среда, защото той е господарят на Земята.

В исторически план антропоцентризмът се е развил значително. От пълно унищожаване на природата (западният свят и по-точно Европа практически е унищожила в голяма степен природата си) до възстановяване на видове и хабитати (западните общества финансират най-много природозащита в световен мащаб).

В същото време биоцентризмът изобщо не зачита човешките желания и интереси, ако те са насочени към унищожаване на Земята. Поради тази причина в политически контекст адаптирането на биоцентризма като доктрина е възможно чрез насилствено налагане на тези принципи или теоретично след добворолно възприемане на тези принципи от всички.

В много аспекти антропоцентримзът и биоцентримзът се припокриват. Теоретично резултатът от прилагане и на двете догми би следвало да е еднакъв. Планетата наистина представлява една огромна затворена система от свързани помежду си процеси. Всяко посегателство върху тези процеси застрашава баланса ѝ, а оттук и самия човек. Антрпоцентримзът в най-развитата си форма би установил всички взаимовръзки в природата и би намерил решения за опазване на природата и пълноценен живот за хората. Биоцентримзът в най-развитата си форма (с изключение на тези с радикалните възгледи) също би успял да намери решения, при които човекът не унищожава природата, но задоволява всичките си нужди за пълноценен живот.

Известно противоречие по отношение на мястото на човека съществува и в двете догми. Антропоцентристите по подобие на крайни биоцентрици (например последователите на веганизма) поставят на първо място оцеляването на индивида, а не вида. По този начин човекът не е на върха на пирамидата, а е извън природата, като природата е само ресурс, от който се нуждае, за да съществува. Връзката със “земята” не е пълна, а това представя човека по-скоро като пришълец за тази планета. Биоцентристите от своя страна твърдят, че имат пълно уважение към природата и нейните естествени процеси, но в същото време се обявяват срещу хегемонията на вид, продукт на същата природа. Човешкият вид се възприема като вирус, който не е част от Земята.

Интересна теза също така е, че всъщност антропоцентризмът е по-духовното течение. Това се твърди заради дългата история и богатия опит на обществата, които са възприели антрпоцентризма. То гласи, че антрпоцентричните общества са достигнали духовна висота, понеже един живот (както човешки, така и нечовешки) никога в историята на познатите ни цивилизации не е била по-ценна от днес. Човекът на 21-ви век е готов да жертва оцеляването дори на собствения си вид в името на оцеляването на точно определен човек. Тази връзка се описва като по-дълбока от всяка друга.

Темата за етиката на опазване на околната среда е огромна и многопластова. Едва ли направеното представяне е достатъчно изчерпателно, нито пък примерите успяват да обяснят напълно същността на етиката във взаимоотношенията между човека и природата. Но вероятно биха дали добра основа за тези, които имат повече интерес към тази мултидисциплинарна тема.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *