Защо се случва на Амазония?

Много мнения се споделиха в социалните и онлайн медиите за пожарите в Амазония. Колко по-голям е пожарът спрямо миналата година, как президентът не прави нищо за спасяване на горите, как животновъдите умишлено опожаряват, как глобалното затопляне е причината за пожарите и т.н.

Бразилия първо отказа на Норвегия средства за опазване на горите и след това по време на пожарите – и на Г-7 с думите на Оникс Лорензони, началник на кабинета на бразилския държавен глава Жиар Болсонаро: „Благодарим (на Г-7 за предложената помощ), но тези средства вероятно ще е по-подходящо да бъдат похарчени за залесяването на Европа”. Вероятно, след натиск, президентът ще приеме финансовата помощ, но едва ли ще позволи контрол върху начина на харченето им.

Подкрепа за Амазония имаше и в България с протест пред Бразилското посолство в София. Плакатите на протестиращите бяха със следните послания: „Изгорете капитализма, а не Амазония“, „Не е огън, капитализъм е“, „Дробовете ни горят“, „Да подпалим фашистите, а не горите“, „Долу ръцете от Амазония, Болсонаро“.

Всичко това търси отговор на въпросите „какво“, „къде“, „как“ и „кой“, но за мен по-важен е отговорът на въпроса „защо“. Затова реших да потърся отговор на този въпрос и да разбера защо се случва всичко това на т.нар. „дробове на планетата“. Също така и отговорът на въпроса „защо“ би дал и по-адекватни отговори на останалите въпроси.

Гори и земеделие в Бразилия

Пожари в Амазония наистина има всяка година, като някои години териториите, обхванати от пламъци, са огромни. През изминалите години е имало по-сериозни пожари в сравнение със сегашните.

Без да омаловажа ролята и функциите на естествените стари гори, важно е да разберем дали след пожарите тези територии биват възстановени като гори или се превръщат в друг вид територии. Затова се насочих към данни за промяната на площта на горите и земеделските територии през последните 25 години.

Двете графики по-долу ясно показват промяната в площта на горите и земеделските територии за относително дълъг период от време. От 5,5 млн. km² през 1990 г. горските територии намаляват до 4.9 млн. km² през 2016 г. Общо 540 хил. km² е загубата на горските територии за период от 26 години, а това приблизително се равнява на площта на Испания или 5 пъти на площта на България.

Площта на земеделските територии от 1,5 млн. km² през 1961 г. (2,4 млн. km² през 1990 г.) достига до 2,8 млн. km² през 2016 г. Общо 420 хил. km² е увеличението на земеделските територии за период от 26 години и 1,3 млн. km² за период от 55 години.

В резултат на тези промени, според данни от 2017 г., 30,2 % от територията на Бразилия се използва за земеделие, а 66,3 % – за целите на опазване на естествената растителност, 3,5% заемат населените места и други, създадени от човека съоръжения. (1)

Около 30% земеделските територии се използват за отглеждане на култури и плантации, а останалите 70% – за паша на животни за производство на месо, млечни продукти и кожи. (1)

Какво произвежда Бразилия?

Бразилия е сред лидерите в производството на:

Портокалов сок – около 62% от световната продукция;
Кафе – около 36% от световната продукция;
Соя – около 32% от световната продукция;
Захар – около 21% от световната продукция;
Говеждо и телешко месо – около 15% от световната продукция;
Птиче месо – около 15% от световната продукция;
Царевица – около 9% от световната продукция;
Свинско месо – около 3% от световната продукция;

Тенденциите показват, че Бразилия ще продължи развитието на земеделието с много високи темпове като до 2027 г. ще увеличи земеделската си продукция с над 40%, с което ще се превърне в най-големия производител на земеделска продукция в глобален мащаб. (1)

Търговски взаимоотношения между Европа и Бразилия

Съществува споразумение между ЕС и държавите от МЕРКОСУР за свободно движение на стоки, услуги и капитали.

ЕС е вторият най-голям търговски партньор на Бразилия като европейските инвестиции представляват най-голям дял от външните инвестиции в Бразилия. Вносът на земеделска продукция в ЕС е най-голям именно от Бразилия. (3)

Над 40% от общия внос на месо в ЕС е от Бразилия (равняваща се на около 10% от производството на месо в Бразилия), а заедно с Аржентина делът е над 50%. (4)

През 2016 г. 31% от вноса на кафе в ЕС е от Бразилия. (6)

Връзката между месото и обезлесяване

Бразилия е вторият най-голям производител на говеждо месо в света след САЩ като общо се отглеждат над 209 млн. глави добитък, които използват 167 млн. хектара пасища.

Едно от твърденията за намаляването на площта на горите в Бразилия е освобождаването на нови територии за пасища. Съществува обаче и информация, че това в определени случаи е просто път към превръщането им в земеделски територии, в които да се отглеждат соя, захарна тръстика и други култури, тъй като са по-доходоносни спрямо животновъдството. (5)

Това се потвърждава и от данните за продуктивността в сектора. Площта на пасищата от 1990 г. до 2015 година намалява с 26 млн. хектара като за единица площ производството на месо се увеличава двойно за същия период. (1)

Бразилия и климатичните политики
Бразилия е една от страните, която е поемала амбициозни ангажименти относно климатичните промени като е и част от Парижкото споразумение за борба с климатичните промени. Впечатляващо е огромното развитие на Бразилия в посока климатични политики през последните 20 години.
Енергийният микс на Бразилия показва завидните за всички страни от ЕС дял от 43,5% (1) на възобновяемите енергийни източници (единствено Швеция има по-голям дял на ВЕИ) срещу около 20% средно за ЕС (2).

Най-големият дял (17,5% от целия енергиен микс и 40% от всички ВЕИ) на ВЕИ се дължи на етанола, произведен от растителни култури (захарно цвекло, царевица и соя).

Въпреки изключително амбициозните цели, с които се ангажира в Парижкото споразумение, Бразилия напълно е способна да постигне всички заложени цели.

Биоетанол
В периода 2006-2008 г. Бразилия е определяна като първата страна, постигнала устойчиво развитие на икономиката си чрез внедряване на биогорива. Близо 40% от нуждите от течни горива се покриват от производството на етанол.

В резултат на това, Бразилия адаптира транспортния си сектор към биогоривата (от 2015 година съставът на етанола се е увеличила от 25 на 27%) и по-голяма част от леките автомобили в Бразилия са пригодени към това гориво (т.нар. flex fuel cars).(9)

Бразилия е на второ място след САЩ по производство на биоетанол като двете страни покриват над 85% от производството на етанол в глобален мащаб. Предимството на биоетанола пред фосилните горива е, че има ниска себестойност и по-нисък въглероден отпечатък. Именно чрез употребата на етанол като гориво, Бразилия е близо до постигане на амбициозните климатични цели.

Захарната тръстика се отглежда основно в южните части на Бразилия като едва 0,2% от земеделските площи попадат в горите на Амазония, поради което тази индустрия се определя като устойчива. (9)

Заключение

Бразилия има бърз икономически растеж в периода след 1990 г. въпреки периодичните икономически кризи, последната от които през 2014 г.

Източник: Световната банка

Прогнозите за развитието на селското стопанско през следващите десетилетия в Бразилия предвиждат висок ръст поради увеличаващите се нужди както на вътрешния пазар (основно поради подобряване на качеството на живот), така и от външни пазари.

Сериозно предизвикателство пред Бразилия през следващото десетилетие ще бъде осигуряването на по-добър живот на населението си. Близо 15 млн. от бразилците живеят в условия на изключителна бедност, и по-голяма част – без достъп до питейни води и канализация. За постигане на тази цел Бразилия ще има нужда от добив на все повече суровини и обработване на все повече земеделски територии.

В екологичен аспект едно от най-сериозните предизвикателства пред Бразилия през следващите години ще бъде справянето със замърсяването на въздуха в големите градове от транспорт, причинено от използването на течни горива с примес етанол. Етанолът, в сравнение с другите течни горива, има по-високи нива на емисии на озон, с които се обвързват редица респираторни заболявания.

Предвид огромните инвестиции в производството и внедряването на етанол в бразилската икономика, както и поетите ангажименти в Парижкото споразумение, справянето с този проблем ще изисква преструктуриране на редица икономически сектори, което ще отнеме както време и ресурси, така и ще доведе до забавяне на темпа на подобряване на качеството на живот.

Второто най-голямо екологично предизвикателство, разбира се, е обезлесяването и свързаните с него загуба на биоразнообразие и защита на правата коренните племена. Бразилия ще продължи да увеличава земеделските си площи за сметка на горите. Пълното преустановяване на обезлесяването няма да е възможно, основно поради подобряването на качеството на живот на населението и увеличаващите се нужди на външните пазари. Бразилия разполага с подходящи условия и достатъчно площи, за да се превърне в световен аграрен лидер.

Мерките, които Бразилия може да предприеме за намаляване на въздействието върху околната среда, вкл. в посока обезлесяване, са следните:

1. Бразилия трябва да се оттегли от Парижкото споразумение или заложените цели в него да бъдат сериозно ревизирани.

Парижкото споразумение обрича Бразилия да увеличи или поне да продължи със същите темпове на производство на етанол, което създава сериозни проблеми със замърсяването на въздуха в големите градове. Замърсяването на въздуха в Бразилия причинява смъртта на 49 хил. души ежегодно. Друг източник на замърсяване на въздуха е изгарянето на биомаса в домакинствата. Както етанолът, така и биомасата се приемат за щадящи климата източници на енергия.

Парижкото споразумение също така ще ограничи използването на горските територии за икономическо развитие (например за земеделие), което ще доведе до нисък икономически растеж.

Бразилия е пример за лидер по отношение на климатични политики и въпреки това прилагането им през следващите години ще доведе до забавяне в разрешаването на проблемите с качеството на живот, неравенството и социалната несправедливост. Разликата в парниковите емисии (тона еквивалент CO₂ на глава от населението) между Бразилия и водещите в климатично отношение страни в ЕС е поне два пъти – 2,4 тона за Бразилия, 5.1 тона за Швеция (ВЕИ лидер в ЕС), 5.2 тона за Франция (лидер на ядрена енергия в ЕС с 58 реактора), 9.7 тона за Германия през 2017 г. Прехвърлянето на по-големи ангажименти на развиващите се страни като Бразилия би задълбочила социалните и икономическите проблеми в тези страни.

2. Бразилия трябва да намери алтернатива на твърдите и течните горива

Необходима е електрификация (или друг незамърсяващ въздуха източник) на транспорта и успоредно изпълнение на градоустройствени мерки, които да намалят нуждата от лични автомобили в градовете чрез увеличаване на обществения, споделен, велосипеден и пешеходен транспорт. Подобна промяна не би засегнала индустрията, свързана с производство на етанол поради различните възможности за реализация на този продукт – износ за външни пазари, използване в индустрията, производство на електричество и др.

Изгарянето на биомаса в домакинствата също има нужда от по-чиста алтернатива. Най-добрата алтернатива, която може да се внедри относително бързо, е газифицирането на домакинствата в големите градове. Инвестиции са нужни и в посока изграждане на умни градски мрежи и производство на електроенергия в рамките на градовете чрез незамърсяващи технологии.

3. Бразилия трябва да увеличи продуктивността в земеделието.

Увеличаването на продуктивността ще намали нуждата от създаване на нови земеделски площи. Бразилия усилено работи в това направление от години. От една страна се развиват генно модифицирани култури, които имат по-високи добиви на единица площ, а от друга страна се внедряват иновативни и ефективни практики в земеделието като едновременното използване на едни и същи територии за отглеждане на култури и паша за животни, уплътнено използване на земеделските територии с междинни култури и други. (11)

Около 96% от говеждото месо се произвежда чрез пасищно отглеждане. Този начин на отглеждане получава критики поради нуждата от огромни територии за паша на глава добитък. Поетапната интензификация на животновъдството ще позволи увеличаване на производството, но без да има нужда от освобождаване на нови горски територии за паша.

Отговорът на въпроса „защо“, е сложен и многопластов, но накратко: населението на Бразилия иска да подобри качеството си на живот. Истерията, която се създава от развитите европейски икономики по посока Бразилия е нечестна спрямо бразилското население и водената климатична политика от бразилските правителства през последните 30 години.

Литература