Рилските езера – друг поглед към защитените територии

През последните месеци Рилските езера се превърнаха в актуална тема и вече се усеща нуждата от промяна на начина на управление не само на подобни природни забележителности като циркусите, но и на защитените територии като цяло, за да може да се осигури тяхната адекватна защита.
За да имаме обосновано становище по темата, решихме да проведем социологическо проучване, което в съчетание с анализ на ситуацията би дало картина, близка до истинската.

Седемте рилски езера вероятно са една от най-популярните и най-посещаваните забележителности у нас. Основна роля за това, разбира се, играе уникалната природа на Рила, но и лифтът, превръщайки маршрута в относително лек, изиграва немалка роля, като успява да „стовари“ между 2000 – 4000 посетители на ден в летните почивни дни.

Друг фактор, който подпомага високата посещаемост на езерата, е интензивният автомобилен транспорт, организиран от предприемчиви хора с високопроходими автомобили, които дублират маршрута на лифта.

В резултат на всичко това, Седемте рилски езера се превръщат в експеримент, при който наблюдаваме какво би се случило с природен обект при посещаемост, сравнима с тази на моловете в София.
Като изключим невъзможността района на езерата да се използва от диви животни поради големия натиск от туристи, основните екологични проблеми са два: замърсяване на езерата и ерозия.

Добрата новина е, че все още има голям шанс езерата да бъдат съхранени, дори повече – ако успеем да прочетем правилно сигналите, които езерата ни дават, те могат да се превърнат в начало на вълна на подобрено управление на защитените територии у нас.

Лошата новина е, че компетентните органи през последните години не са показвали желание за промяна на модела на управление на защитените територии. Дирекциите на националните паркове, от друга страна, нямат нито автономност, нито правомощия, за да предприемат стъпки към промяна на досегашния начин на стопанисване на най-ценните територии в страната ни.

Какво представлява едно посещение на езерата?
Масовото посещение на езерата се осъществява от туристи от цялата страна, които с личните си автомобили стигат през Паничище до хижа Пионерска. За паркиране на един автомобил за един ден се заплаща сума от 5 лв. Вариантите за изкачване до хижа Седемте рилски езера не са много – лифт, офроуд автомобил и пеша. Изкачването с лифт и автомобил отнема между 15 – 20 минути, като за лифта може да се наложи да се почака до 2 – 3 часа в почивни дни и пикови часове. Пешеходният маршрут отнема между 1:30 ч. и 2:00 ч. Той обаче все по-малко се използва, понеже, от една страна, все по-малко редовни планински туристи посещават езерата, а от друга – постоянното движение на офроуд автомобили в същия маршрут облъсква туристите да го използват.
Цената на лифта е 10 лв. в посока и 18 лв. в двете посоки. Цената на изкачване с високопроходим автомобил е 8 – 10 лв. в посока на пътник.

След дългото чакане за лифта или друсането в офроуд автомобил всички се насочват към хижа (по-скоро хотел) Седемте рилски езера за санитарни нужди. За обслужване на туристите в пикови часове пред тоалетните са ангажирани до 3 служители на хижата, като цената на входа е 50 ст. Тоалетните не са в много добро състояние, но за планина и при подобно натоварване, е задоволително.
В хижата има ресторант и магазинче, като през лятото в натоварените дни навън пред хижата има сергия с цел по-бързо обслужване на туристите.
Ако решите да отседнете в хижата, това ще ви струва 25 лв. на легло в обща стая и 70 лв. за двойна стая със собствен санитарен възел. Стандартната цена на нощувка в планинска хижа е между 10 – 15 лв.

От хижата започва пешеходният маршрут към езерата по стръмна пътека. Първото езеро е Бъбрека (Кара гьол). От Бъбрека към Окото (Чанак гьол) и Сълзата (Баш гьол) също има стръмна пътека. Маршрутът не е труден, но в пикови часове преминаването може да се затрудни поради масовото изкачване и разминаването с туристи, движещи се в обратна посока. Поради недостатъчно широките пътеки, туристите са ги разширили, което е увеличило интензивността и обхвата на ерозията. Самите пътеки са много изровени и в някои участъци изискват обувки с добър грайфер. От хижата до най-горното езеро и обратно отнема около 2 – 3 часа, но масово хората остават повече, за да прекарат повече време около езерата.

Галерия от 2015 г.

Още на първото езеро (Бъбрека) започва най-интересната част от посещението. Миене на лице, ръце и крака, охлаждане чрез влизане в езерата, вкл. плуване, миене на бебешки дупета и къпане на кучета, хвърляне на различни предмети в езерата, вкл. хляб, за да се нахранят рибите, са обичайните гледки, с които човек се сблъсква. По пътеките блъскането е като при Черен петък в магазините, усещането, че си в планина липсва, а поздравяването на всеки турист се превръща в мисия невъзможна.

Галерия от 2018 г. 

Резултати от проучването
Проучването е извършено по метода на отзовалите се и не е представително. Участниците в него са 80 и е извършенo през месец август 2018 г. в почивен ден.

Транспорт до езерата
Основният начин на транспорт до езерата според резултатите от проучването е чрез въжения лифт от хижа Пионерска до хижа Седемте рилски езера – около 75% от туристите са предпочели този начин на транспорт. На второ място с около 24% е автомобилният транспорт. Пешеходното придвижване е предпочетено от едва 1% от туристите.

Използване на част от събраните средства от лифта/автомобилите
По-голяма част от включилите се в проучването смятат, че събраните средства (данъци и/или концесионни такси) от държавата от оперирането на лифта/автомобилите следва да се използват за опазване на Национален парк „Рила“ (73%), около 39% смятат, че те следва да се използват за подобряване на условията за туризъм в парка. Нито един запитан не е избрал опцията средствата да постъпват в държавния бюджет. Следва да се отбележи, че повечето участници бяха с убеждението, че приходите от лифта постъпват в Дирекцията на парка.

Основни проблеми на езерата
Липсата на тоалетни е основният проблем според туристите, участвали в проучването. Като втора група проблеми са посочени големият брой на туристите и липсата на контрол, следвани от влизане в езерата, отпадъци и неподдържани пътеки (ерозия). Други проблеми, посочени от туристите, са: липсата на кошчета около езерата, заблатяване на езерата, липса на култура у посетителите, липса на охрана, недостатъчен брой информационни табели и наличие на високопроходими автомобили.

Очаквани промени
Като най-важна очаквана промяна в управлението на езерата е посочено глобяването на нарушителите, следвано от изграждане на тоалетни около езерата, поставяне на постоянна охрана, събиране на отпадъците и почистване на езерата. По-малко туристи (почти 14% от запитаните) са отговорили, че следва да се регулира броят на туристите, да се поддържат пътеките и да се изгради лифт до самите езера. Други очаквани промени са: да има по-високи глоби, да има повече информационни табели, да се монтират камери около езерата, да се изградят нови пътеки далеч от езерата, за да не могат хората да влизат в тях, да се увеличи капацитетът на лифта, да има кошчета и да се забранят офроуд автомобилите, които транспортират нерегламентирано туристите до хижата.

Заплащане за посещение
На въпроса колко средства са склонни да отделят за посещение на езерата, 34% са отговорили, че не са склонни да отделят допълнителни средства. Около 2/3 от посетителите са отговорили, че са склонни да заплатят такса „вход“ за езерата, като 23% са склонни да отделят 5 лв., 13% – повече от 5 лв., 11% – 10 лв., 8% – 2 лв., 6% – 20 лв., 4% – 15 лв. и 1% – 30 лв.

Следва да се уточни, че голяма част от хората, които отговориха, че не желаят да отделят допълнителни средства за посещение на езерата, поставиха условие, че биха платили такса за посещение, ако са убедени, че средствата се използват целево за езерата и националния парк. За коректно отчитане на резултатите от проучването, въпреки това изявление, отговорите на тези участници не са променяни.

Използване на събраните средства от такса вход
Участниците в проучването, които са склонни да отделят средства за посещение, бяха запитани за какво биха предпочели да се използват тези средства. Опазването на езерата и Национален парк „Рила“ са най-предпочетените отговори, следвани от подобряване на условията за туризъм в парка и на самите езера.
Включването на събраните такси в държавния бюджет не беше избрано от нито един участник в проучването.

Интересни предложения
Всички участници в проучването имаха възможност да добавят коментар, което да бъде отчетено в проучването. Ето и някои по-интересни коментари:
Да има шерпи; Да се забрани облитане с дронове над езерата; Да се забранят джиповете; Да се взимат данъци и от джиповете; Да се въведе такса „вход“ за туристите, използващи лифт и коли; Да няма такса „вход“ за туристите, които се качват пеша; Да се направят пейки около езерата; Вместо незаконни джипове, услугата по извозване на туристите да се извършва от Дирекцията на парка; Да няма концесионери и джипове, всичко да е под контрола на Дирекцията на парка; Средствата от лифта целенасочено да се харчат за опазване на езерата; Да се спазва Планът за управление на парка; Пеша – 0 лв., лифт – 10 лв. такса „вход“; Лифтът да е с по-голям капацитет; Средствата от джиповете да се харчат за опазване на езерата.

Алтернативи за развитие
Имайки предвид голямото натоварване и последвалото го влошаване състоянието на езерата през последните години, а и извършеното проучване, се открояват няколко заключения:

• езерата ще продължават да привличат туристи и техният брой ще се увеличава;
• натискът върху езерата също ще се увеличава пропорционално на посетителите и това ще създаде сериозни екологични рискове за пълноценното им функциониране като естествени екосистеми;
• в проучването туристите еднозначно заявиха готовност да заплатят такса „вход“ за езерата.
• очакването им обаче е събраните средства да се използват за опазване на Национален парк „Рила“ и езерата и подобряване на условията за туризъм;
• проучването показа, че туристите не желаят заплатените от тях средства за посещение на езерата да се включат в държавния бюджет.

Алтернативите за промяна на управлението на езерата най-общо са както следва:

Нулева алтернатива
Управлението се запазва както е досега, като решения за неизбежното увеличаване на туристите не се търсят, а това вероятно довежда до нуждата от втори лифт или увеличаване на капацитета на сегашния лифт и/или увеличаване на броя на офроуд автомобилите, като последното е неизбежно поради увеличеното търсене. В тази картина съдбата на езерата не се очертава да е благоприятна – ерозията става все по-интензивна и увеличава обхвата си, замърсяването на езерата също се увеличава, а целият комплекс губи естествения си характер.

Алтернатива „Ограничаване на достъпа“
Имайки предвид подхода на опазване на защитените територии според действащия Закон за защитените територии, следва да се изчисли капацитетът на туристическия обект Седемте рилски езера, както се прави със стадиони, кина, театри и т.н., и да се предприемат незабавни мерки за намаляване на биогенното замърсяване на езерата, както и да се прилагат противоерозионни мерки.
След като бъде коректно изчислен капацитетът на езерата, следва стриктно спазване и контролиране.

Без да претендираме за извършено проучване, можем да изкажем предположение, че капацитетът вероятно ще се окаже 2 – 3, а може би 4 – 5 пъти по-малък от настоящия, който се оценява на около 3000 – 4000 души на ден в натоварени летни периоди. Също така обаче следва да се отчете нуждата от специална методика, която взима предвид не само броя на туристите, площта около езерата и ширината на пътеките, но и поведението на туристите през различните периоди на годината.

Алтернатива „Туристически продукт“
Бързо и ефективно решение е създаването на туристически продукт по подобие на редица забележителности у нас (Крушунските водопади, Белоградчишките скали, множество пещери и други природни обекти). Създавайки туристичеки продукт от Рилските езера, се определя цена (такса „вход“) и събраните средства се използват за опазване на обекта и поддържане на туристическата инфраструктура.

Предложение за промяна
Състоянието на Рилските езера ни дава основание да твърдим, че начинът на управление на подобни природни забележителности у нас не е ефективен и работещ, поради което има нужда от промяна. Затова нулевата алтернатива не бива да е изобщо сред потенциалните решения, а по-скоро тя е причината за поява на настоящите проблеми.

Ограничаването на достъпа до езерата, освен че би лишило много хора от възможността да ги посетят, също така и изисква допълнителни средства, чрез които да се осъществи ефективен контрол. Повишаването на контрола около езерата при и без това малкия брой на паркови охранители е немислимо без увеличаване на бюджета на Дирекцията на Национален парк „Рила“, което на практика означава по-голяма данъчна тежест за всички нас. Резултатът от ограничаването на достъпа ще е по-малко туристи, по-високи данъци. Това може да е теоретично решение, но да се очаква практичното му приложение е нереалистично.

За запазване на Рилските езера в естествения им вид е нужно предприемане на нетипични мерки за националните ни паркове. Влошаващото се състояние на езерата и резултатите от направеното проучване ни насочват към нуждата от превръщане на Седемте рилски езера в реален туристически продукт, който генерира приходи, за да може да си осигури действителна защита и контрол. Най-бързият и ефективен начин за постигане на това е включване на пазарни механизми и остойностяване на екосистемните услуги, които езерата предлагат на посетителите си. Съществува риск, при който езерата се превръщат в масов неконтролиран туристически продукт (всъщност той вече е такъв), което би довело до ускоряване на всички дегенеративни процеси в езерата. Това би се случило при недобро стопанисване от собственика. Затова поради липсата на законодателна възможност езерата да имат частен собственик, ролята на държавата в управлението им е ключова. Опитът през последните години с частните концесионери показа, че в редица случаи общата собственост (публичната) не се цени колкото частната и оттук често конесионерите третират дадената им територия като чужда и целят да извлекат максимална полза за периода на договора им без да имат мотивация за дългосрочното им запазване, което всъщност не е изненада. Същите концесионери вероятно биха третирали по различен начин територия, на чиято са собственици. Съчетанието на недобър концесионер и лош контрол от „собственика“ (държавата) е формулата, която доведе до недобро управление на редица природни кътчета у нас. Въпреки негативните примери обаче липсата на капацитет в държавата (в случая – Дирекцията на Национален парк „Рила“) за управление на подобен туристически продукт сочи, че по-добрият избор е стопанисването му от частен концесионер или съвкупност от частни концесионери, когато отделните дейности могат да се диференцират. Дирекцията ще продължава да изпълнява задълженията си без да поема допълнителни ангажименти за управление на туристически продукт, различни от осигуряване на опазване на природните местообитания и видове на територията на парка.

Много важен момент е изразходването на събраните средства, което несъмнено ще се осъществи от Дирекцията на парка. С цел по-голяма прозрачност на изразходване на средствата може да се създаде фонд, в който да постъпват всички приходи от входна такса, направени глоби на нарушители, част от концесионните такси от оператора на лифта, дарения и други, като в управлението на фонда участват различни заинтересовани страни освен държавата – местен бизнес, НПО, граждани и други.
Без значение дали Дирекцията или частен концесионер ще поеме управлението на езерата, стъпките към промяната в общи линии са следните:

• Въвеждане на входна такса за езерата;
• Осигуряване на постоянна охрана през деня и охранителни камери през нощта;
• Изграждане на дървени пътеки основно около езерата и стълби на стръмните участъци;
• Предприемане на противоерозионни мерки;
• Отдалечаване на пътеките от езерата и забрана за излизане от маркираните пътеки;
• Изграждане на тоалетни около езерата;
• Изчисляване на капацитета на туристическия продукт и въвеждане на ограничителен режим в рамките на този капацитет;
• Въвеждане на механизъм за почасово записване на туристи с цел пълноценно използване на лифта и езерата в рамките на изчисления капацитет;
• Законодателни промени, чрез които събраните такси от вход, глоби и част от концесионната такса на оператора на лифта да се използват за опазване на езерата и националния парк по схемата на екосистемни плащания чрез реално остойностяване на природния капитал;
• Забрана за офроуд автомобилите или пълното им освобождаване след изграждане на път до хижата за целта, а междувременно – заплащане на входна такса от тях по подобие на оператора на лифта, приходите от която отново се използват за опазване на езерата и парка.

Годишният брой на посетителите на Седемте рилски езера се оценява между 80 – 120 хил. души. Дори при сума от 5 лв. за вход на езерата (над половината участници в проучването са отговорили, че са склонни да отделят 5 лв. или повече), приходите биха били между 400 и 600 хил. лв. годишно. Нереалистично е входната такса да е същата като тази за паркиране на автомобил или дори транспорт до самите езера, а това ни насочва по-скоро към суми между 10 – 20 лв. за такса „вход“.

Вероятно това пазарно решение няма да се хареса на част от специалистите, занимаващи се с управление на защитените територии, но това е естественият начин, при който не очакваш от всички данъкоплатци предварително да си платят за посещение на езерата (съответно някои да си платят и никога да не ги посетят), а вместо това заплащането да бъде само от тези, които сами са избрали да посетят езерата или друга природна забележителност. При масово прилагане на този подход на управление на защитените територии се очаква не само запазване на данъчната тежест, но и намаляване.