Клошарите – принос или вреда за рециклирането на отпадъците

Преди да се направи какъвто и да е анализ на дейността на клошарите, трябва да се уточни какво означава терминът „рециклиране“. Това е термин, който вече е толкова популярен, че се използва с лекота неправилно от непрофесионалисти, а често и от професионалисти в сферата на околната среда. Рециклиране според новия Закон за управление на отпадъците е всяка дейност, чрез която отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества за първоначалната им цел или за други цели. С прости думи: рециклиране е въвеждане на отпадъка отново в производствения цикъл на създаване на даден продукт, т.е. рециклирането като процес е възможно само в предприятия, където даденият продукт се произвежда – не на улицата, не в контейнерите, не в камионите, не по време на сортирането, а само в производствените предприятия. Да, всички други процеси са необходими, за да може отпадъкът да се приведе във вид, позволяващ неговото рециклиране, но без въвеждането на отпадъка в производствения цикъл, процесът не може да бъде наречен рециклиране.

Какъв е жизненият път на отпадъка, преминаващ през клошарите? 

Пътят е много прост и кратък. Потребителите изхвърлят отпадъците си в контейнерите за сметосъбиране, клошарите избират измежду тях най-ценните, „прибират“ ги, след което ги предават в пунктовете за вторични суровини срещу съответното заплащане. Но чии отпадъци „прибират“ клошарите? Краткият отговор е – на фирмите и организациите по оползотворяване, имащи ангажимент да събират и транспортират битовите и разделно събраните отпадъци от съответния град и квартал. Ще разгледам реален пример с община Слатина в София. Община Слатина се обслужва от Бакс-99 АД за сметосъбиране и сметоизвозване на смесения битов отпадък – ще рече, че контейнерите за смесен битов отпадък в квартала са собственост на Бакс-99 АД и общината, т.е. данъкоплатците – плащат за тази услуга. От друга страна общината има договор с Екобулпак (организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки) за разполагане на контейнери за разделно събиране на отпадъците. Това са контейнерите с жълт и зелен цвят. Аз лично смятам, че тяхната система с два контейнера работи най-добре за нашите условия. Зеленият контейнер е за всички стъклени опаковки (буркани и бутилки), а жълтият е за всичко останало – метални, хартиени и пластмасови опаковки. Един от източниците на финанси, необходими за поставяне на контейнерите за разделно събиране, е продуктовата такса, която производителите и вносителите плащат на организациите по оползотворяване, в случая на Екобулпак. Продуктовата такса, разбира се, е включена в крайната цена на всеки продукт. Например Пепси плащат продуктова такса на Екобулпак. Когато ние купуваме бутилка Пепси, то в крайната цена заплащаме и продуктовата такса. По този начин работи принципът „Замърсителят плаща“, и тъй като собственикът на отпадъка е длъжен да се освободи от него, то ние си предплащаме разходите за третирането на отпадъка, който ще генерираме. В този ред на мисли, парите за обслужване на контейнерите както за разделното събиране на отпадъците (от продуктовата такса), така и за битовите отпадъци (от данъци), идват от данъкоплатците. Оказва се, че клошарите „прибират“ нашите отпадъци. Тъй като те получават пари за тези отпадъци, правилният въпрос трябваше да бъде „чии пари взимат клошарите“? За да се отговори на този въпрос, трябва да се погледне жизненият път на отпадъците от събирането им до крайното им обезвреждане или оползотворяване. В случая с Екобулпак схемата е подробно описана в интернет страницата на организацията. След като потребителите изхвърлят отпадъците в контейнерите за разделно събиране, транспортна фирма извозва отпадъците до сепариращи инсталации. Организациите по оползотворяване са длъжни да имат договор с рециклиращи предприятия, които използват отпадъците в производството на нови продукти. Всъщност това са единствените два източника на финансови средства за организациите по оползотворяване – продуктовите такси и продажбата на годни за рециклиране отпадъци. Ясно е, че ако клошарите „прибират“ най-ценните отпадъци, то това намалява приходите на организациите по оползотворяване. Тъй като тези организации не разпределят печалба, крайният резултат от дейността на клошарите е – по-малко пари за информационни и образователни кампании за гражданите, по-малко пари за рециклиращите инсталации, по-малко пари за целенасочена политика по управление на отпадъците.

Но все пак клошарите не ровят само в цветните контейнери, те често сепарират от тези за смесен битов отпадък, който в някои случаи директно се депонира. Дори след депониране има „самоорганизиращи“ се групи, които ровят в сметищата (сметището край Цалапица е типичен пример в това отношение) и сепарират ценните отпадъци. В тези случаи определено клошарите дават своя принос за рециклирането на отпадъците. Не мога обаче да не изтъкна, че тази полза се компенсира напълно с вредата дори само от един акт на неконтролирано горене на кабели и гуми с цел извличане на метали, при който действията на клошарите се превръщат в реална заплаха както за собственото им здраве, така и за здравето на живущите в близост до източника на замърсяване. Така балансът между вредата и ползата е с отрицателен знак.

Можем ли да се възползваме от „сепариращата дейност“ на клошарите?

Краткият отговор е: НЕ! Разбира се, това не означава, че този социален проблем трябва да остане нерешен. Нужна е национална интегрирана политика за решаването му, тъй като той е обвързан и с определена малцинствена група. Няма как дейността на клошарите да стане легална, няма как те да станат част от политиката по управление на отпадъците. Да, има примери в Индия и Бразилия за интеграция на тези общности в сектора с отпадъци, но България е член на Европейския съюз и тук действат европейските норми. Недопустимо е да се предлага стимул за тези хора да продължават да живеят по този начин. Тъкмо обратното – стремежът трябва да бъде към това те да имат по-голям достъп до пазара на труда и до работа, която да им носи заплата, а вследствие на това и да си плащат данъците като всички граждани на Република България.

Какво прави държавата, за да реши този проблем?

Решението е в ръцете на общините, а не на държавата. Кметовете са отговорните лица, които трябва да решат този проблем. Но тъй като проблемът с клошарите е на национално ниво, то новият Закон за управление на отпадъците предвижда мерки, които да подпомогнат решаването на проблема. Ясно е, че клошарите често си „взимат“ метални шахти, релси и какво ли не, за да ги продадат в пунктовете за вторични суровини. Законът забранява предаването на отпадъци с небитов характер от физически лица. Това обаче не решава проблема, тъй като част от пунктовете за вторични суровини намират начин „да си затворят очите“. Законът предвижда след 2014 година да влезе в сила суровата мярка да се забрани изцяло приемането в пунктове за вторични суровини на метални отпадъци от физически лица срещу заплащане. Физическите лица ще могат да си предават отпадъците безвъзмездно на общинските площадки, които предстои да бъдат изградени. Дали това ще реши проблема? Едва ли! Но е ясно, че управляващите имат волята да решат проблема и се надявам без колебания да могат да вземат крайни решения, които са в полза на обществото като цяло.

В крайна сметка клошарите повече вредят, отколкото допринасят за опазването на околната среда и конкретно – за процеса на рециклиране на отпадъците. Да се твърди, че те лежат в основата на рециклирането в страната показва неразбиране на цялостния процес на управление на отпадъците.

Но с какво може всеки един от нас да допринесе за решаването на този проблем? 

Много е просто: събираме отпадъците си в домовете разделно, изхвърляме ги в правилните контейнери, недоволстваме, когато съседите ни не го правят, информираме се повече, проявяваме гражданска активност към нежеланието на управляващите да се заемат с този сериозен въпрос.